Имам по-голяма сестра – Ирина, с която много си приличаме. Само физически обаче, като характери нямаме нищо общо. А уж една майка ни е раждала и едни родители са ни възпитавали.
Не знам как Ирина стана такава егоистка. Винаги е искала най-доброто за себе си и го е получавала. Още като момичета, когато мама ни водеше по магазините, тя си избираше най-скъпите обувки и блузки, а после аз ги износвах.
Омъжи се за Митко, който не стига, че е хубав, умен и добър, ами е и доста богат. И понеже е по-голям от нея 12 години, й угажда за всичко. Тя му роди едно дете, остави го на нашите и си гледа живота – фитнес, козметици, масажисти, питиета с приятелки… Зет ми я води по курорти в чужбина, купува й само маркови дрехи и вече два пъти й сменя колата. И какво получава за благодарност? Нищо!
Преди седмица Митко се разболя и по спешност го откараха в „Пирогов“. Наложи се да го оперират и едва тогава лекарите разбраха, че на всичкото отгоре е диабетик. Явно е имал висока захар, защото напоследък все не се чувстваше добре, ама и той като мен не обича да ходи по доктори. А това много усложни положението му, защото раната от операцията трудно щеше да заздравее.
Онзи ден Ирина дойде у нас, за да ме помоли да нося на мъжа й храна – да му купувам кебапчета и печени пилета, защото в болницата му давали малко храна. Учудих се, че трябва аз да го правя, а тя без капчица срам ми заяви, че на другия ден заминавала в Барселона. Там не била ходила, а отдавна мечтаела. С две приятелки вече си платили екскурзията и не искала да я отлага. Иначе говорела с лекарите му и те й казали, че едва ли ще го изпишат, преди тя да се върне.
Не предполагах, че егоизмът й може да стигне дотам. Разбира се, ще ходя при Митко, докато е в „Пирогов“, но сестра си не искам да видя. Казах й го в очите, а тя се фръцна и си тръгна – бързала, че трябвало да си събере багажа.
Кристина
Можете да ни пишете на po.krasivi@gmail.com
Add comment