До неотдавна с моите колежки Петя и Вили си търсехме мъж от обявите. Разликата между нас обаче е, че аз намерих своята половинка, а те двете продължават.
В началото, когато видяха моя Петър, много му се зарадваха и, разбира се, го одобриха. Не спираха да ме хвалят, че имам вкус, че съм попаднала на възможно най-свестния, че птичето на късмета най-после е кацнало и на моето рамо. А аз, цялата сияеща от щастие, споделях всичко с тях. Бях толкова влюбена, че исках целият свят да разбере за нас. Разказвах им до най-малката подробност къде ходим, какво правим, как се любим. Имах неблагоразумието дори да им спомена, че Петър е доста надарен и потентен. Не предполагах какъв таралеж си вкарвам в гащите с това мое признание.
Не след дълго, явно от завист, че те още са сами, а аз съм щастлива, започнаха подигравките. Петя не спираше 
да ме подпитва снощи как е било в леглото и колко пъти сме го направили. Вили пък директно почна да звъни на Петър и да го пита дали няма свободен приятел, без ангажименти, финансово стабилен и… потентен като него, та и тя най-после да си уредяла живота. Умрях от срам пред Петър. Как не я беше срам така да ме злепоставя! Добре, че и в тази ситуация той ме разбра и не ми се разсърди, че им пея в офиса всичко за нас двамата. Обещах обаче и на него, и най-вече на себе си, че повече дума няма да обеля за връзката ни. То бива-бива завист, ама това тяхното надмина всички нормални граници.
Затова от месец мълча като риба. Казваме си само дежурното „здрасти“ и „лека работа“ и дотам. И да се сърдят, не ми пука. По-добре с тях да си разваля отношенията, отколкото с Петър. Като не знаят да си държат езика зад зъбите, така ще е. Мълчание до гроб!
Затова и ви пиша, приятели! Когато срещнете мъжа на живота си, бъдете много внимателни! Не споделяйте щастието си нито с колежки, нито с приятелки. Защото злобата и завистта по жените ходят.
Зори
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment