Думата patchwork в превод означава „произведение от кръпки“ и се смята за първото ръкоделие на света.
Нашите прамайки са съшивали отделни парчета кожа, за да си направят дрехи и са използвали кръпките не като художествено произведение, а от практични съображения.
Традицията приписва на Буда първата организирана дейност по производство на творения от кръпки. Буда, който получавал като жертвоприношения различни по големина парчета коприна, дал нареждане да се съшиват малките парченца на бедните, за да не се пилеят. Така се получили първите одеяла от кръпки.
За пръв път кръстоносците пренасят в Европа техниката на пачуърка. Тъй като тогава още не познавали щампованите материали, създавали образци, като съединявали различни по цвят и големина текстилни парчета. Покривала за седла и знамена увековечават тези първи европейски произведения от кръпки.
От това време датира и появата на друг вид изделие – quilt (юрган). Така се наричат трислойните произведения от кръпки. Между предния и задния слой слагали подплънка от вълна или памук и със ситни бодове ги закрепвали един за друг. Тези произведения се слагали предимно под ризниците на мъжете или служели за одеяла и постелки. И досега се използват съвременните им форми – юрганите и подплатените войнишки палта. На мода са и капитонираните елеци и връхни дрехи, които се изработват по същия начин. Изключително ефектни са полите, чантите и елеците, ушити от плата на стари дънки.
Интересно е да се отбележи, че през средновековието и знатните, и бедняците са носили дрехи, изработени чрез съшиване на парчета плат. За придворните шутове са шиели костюми на ивици; панталони на ленти са носили артистите и палачите. Те веднага се разпознавали точно по тези раирани одежди.
След техническата революция започва масово производство на текстил. Бедните текстилни работници си шият одеяла от промишлените отпадъци. От цветните парчета жените изработват все по-сложни и красиви ръкоделия и тези занимания постепенно отприщват творческата им фантазия.
С масовото емигриране в САЩ се пренася и пачуъркът отвъд океана, където намира истинската си родина. Там се превръща в ръкоделие, покрай което се създават истински общности – жените се събират на седенки да шият, обменят си материали и идеи и така се зараждат традиции. Според една от тях всяка девойка трябвало да ушие сама 12 одеяла за зестра, а тринайсетото ушивали приятелките й за сватбата. През XIX век американският пачуърк става най-популярното занимание сред жените и се превръща в народно изкуство. По това време е и неговият разцвет. Повече от 1000 образци водят началото си оттогава, като щатът Тексас се смята за пионер в създаването на най-интересни художествени произведения с техниката на пачуърка.
Leave a reply