Според Световната здравна организация, способността да общуваме е първият при­знак за психическо здраве.

Но реално до 80% от инфор­мацията човек възприема не от думите, а от жестовете, погледите, мимиките, ин­тонациите, ако щете – и от душевната топлота. Хлад­ният монитор не може да даде това. Общуването онлайн е по-сложно за мозъка, отколкото контактът очи в очи, защото се налага да си набавяме тази липсваща информация. Но как става това, все още никой не знае. Може би това изобщо не се случва. И именно затова съ­временните тийнейджъри в по-малка степен са способни да разбират останалите хора и да им съчувстват, защото са емоционално обеднели.

Но нима цифровите техно­логии претендират да превзе­мат емоционалната страна от живота на човека?

Способ­ността за общуване се опре­деля не от технологиите, а от обкръжението. В мрежата подрастващите общуват в повечето случаи със същите приятели, с които и в реал­ния живот. Приятелите от детските площадки, улицата и дворовете са се превърнали във виртуални, но това не е унищожило дружбата им. Те си остават във връзка и офлайн, и онлайн.

Учените стигат до извода, че всъщност да „висим“ в мрежата значително намалява допамина. Това е хормонът, който вечно ни подтиква към приключения, към нови начини за получаване на удоволствие и удо­влетворение. Днес удо­волствията са станали леснодостъпни – твърде малко са „трънливите пътеки“ в търсенето, а най-краткият път, с винаги отворена още в началото, минава именно през екрана.

Как да си направиш “вървежен” профил в интернет