Палавата вдовица се оказа ненаситна

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Да си призная, имам страст към комара и играя където ми падне. Горе-долу все съм на нулата – колкото печеля, толкова и губя.

Палава, вдовица, ненаситна, желание

 

Последния път отидох да играя в близкото село. Парт­ньорите ми се оказаха ком­бина срещу мен, копелетата! Загубих парите си до стотин­ка. Но с надеждата да си върна поне част от тях, ре­ших за последно да заложа новите си дьнки и якето. За­губих ги. Сетне свалих риза­та – взеха ми и нея, и накрая останах само по слипове.

Реших да ида до реката, която минаваше и през на­шето село, и да се върна у нас по вода. Така и напра­вих. Вървях по брега и видех ли човек, скачах във водата – уж се къпех. Лека-полека се добрах до родния бряг. Взех да умувам как да притичам до нашата улица. И точно то­гава една жена дойде да пере одеялата си. Беше Рад­ка – наша съседка и вдовица от две-три години. Скрих се във върбалака и скроих план как да я придумам да ми даде да облека нещо. Точно тогава тя се съблече по бан­ски – не беше лоша. Излязох от скривалището си и тръгнах към нея. Тя ме съзря и бухалката, с която блъска­ше одеялата, замръзна във въздуха. Подвикнах й да не се плаши. Лицето й засия за миг и тя разпери ръце:

– Боже-е-е, знаех си аз, че не си безразличен към мен! Само един мераклия може да ме чака тук. Ела! Наблизо няма жива душа, хайде на пясъка…

Опитах нещо да измънкам, но разбрах, че нямам избор. А на пясъка Радка оживя като риба, хвърлена във водата – така се извиваше в ръцете ми и около тялото ми. Всичко беше супер и когато поутало­жихме страстите, й признах за патилата си с комара. То­гава тя извади между одеяла­та един стар анцуг и ми го даде да го облека.

– А като ме видиш, че оти­вам на реката да пера, идвай! – прошепна ми Радка на из­пращане.

Прибрах се у дома на бе­гом. Свалих анцуга и се об­лякох прилично. Точно тога­ва се прибра жена ми й вед­нага ме приклещи:

– Откъде се появи този ан­цуг?

Гордо й казах, че е вносен и съм го спечелил на карти. За пръв път не ме наруга, че съм играл комар.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

 

С*кс училище: когато е лято и сте на море, вземете всичко от него!

 

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар