В езика ни думата целувка съхранява ясна връзка с „цел“ и „цял“ – което означава, че в нея е заключено пожеланието да бъдем цялостни, хармонични, здрави
В приказките целувката често е средство за разваляне на зли магии („Спящата красавица“), а за да утешим и да „излекуваме“ дете, и до днес целуваме нараненото място. Според Платон първоначално човекът е бил същество с две глави, с четири ръце и четири крака и е обединявал мъжкото и женското начало. Заради високомерието си обаче той си навлякъл гнева на Зевс, който го разделил на две части, нарушавайки по този начин естествената му природна хармония. Платон обяснява, че разсечените части може да се обединят отново само чрез целувката. Дългата целувка между влюбените им помага да постигнат пълен душевен контакт и да общуват на по-високо ниво.
Първото споменаване на целувката е фиксирано през 1500 г. пр.н.е. в индийски ведически трактати. В тези далечни времена египтяните също са познавали целувките, но е странно, че великата изкусителка Клеопатра никога не се е целувала. В Европа целувката „внася“ Александър Македонски, след като се връща от поход на Изток. Според версията на други изследователи историята на целувката започва около 3000 г. пр.н.е., когато древните допирали устните си към своите свещени идоли в знак на почит и преклонение към тях. Съществува теория, според която целувката като символ на любов и нежност между мъжа
и жената става модерна чак през V-VI век I Франция.
При различните народи и до днес съществуват различни обичаи, свързани с нея. Например в Древен Рим е било прието да се целуват завръщащите се от дълъг път роднини и близки, но също и случайните минувачи. През Средновековието в Италия младеж, осмелил се да целуне девойка публично, бил длъжен да се ожени за нея. Целувката за посрещане по това време била зависима от положението в обществото. Например равните по ранг се целували по устните, на по-висшестоящият се целувала ръка, а на много по-високопоставените – коляно. Духовните служители пък било позволено да се целуват само по краката. Впрочем целувката на краката била разпространена и на Изток – като израз на покорност и подчинение.
В някои африкански племена и до днес заменят целувката с подушване, а в Гамбия увлеченият по девойка мъж задържа шепата й към носа си. В историята на целувката има още една интересна традиция: да се остави в края на писмото място 3а целувка. Обичаят се е появил през Средновековието, когато мнозина са били неграмотни и в договорите 3а покупко-продажба поставяли вместо подпис кръстче. Когато кръстчето било съпроводено с целувка, това било гаранция за искрени и благочестиви намерения, пише списание „За жената“.
Leave a reply