Преди време прочетох, че числата 4 и 40, както и някои други, не са случайни…
След това като на кинолента през главата ми минаха четирите най-сериозни изпитания в живота ми, на които бях подложена след 40-ия си рожден ден.
Не знам дали сама не си ги предизвиках, като вдигнах голям купон, макар доста познати да ми казваха, че тази годишнина не се празнува.
Като подредих събитията, направо настръхнах – преди да навърша 40 преживях четири пълни упойки. От първата нямам спомен, била съм дете и след като жестоко съм паднала от един мост, направо ме били отписали. Подготвяли нашите за най-лошото – операцията продължила повече от три часа, а лекарите казали, че първите 48 часа са решаващи. От майка ми знам, че 4 денонощия са ме чакали да се върна – това бяха думите й. С втората пълна упойка сама се уредих – на 24 забременях, но той се оказа лош и безотговорен човек, не поиска детето и трябваше да направя аборт. Използвах приятели и връзки, за да приключи всичко с пълна упойка. След време ме блъсна кола и кракът ми беше натрошен като суха пръчка – дълга операция отново с пълна упойка. От проблеми и нервно напрежение си докарах преплитане на червата – четвърто приспиване. И как, казах си, да не празнувам, че съм доживяла 40-ия си рожден ден?
Споделих всичко това с една приятелка, която всички наричаме Мага – не толкова заради името й Магдалена, колкото заради нейните способности на номеролог и екстрасенс. Тя ми направи някакви неясни за мен изчисления и направо разнищи живота ми вече след 40. Едно нелепо падане на улицата ме остави в безсъзнание и едва не ме осакати. Както каза Мага, 1 на 1: първа упойка – първи тунел. Напук на всички предупреждения износих ужасно тежка бременност, а самото раждане беше огромен риск. Някои моменти от него ми се губят, струва ми се, че известно време съм имала някакъв друг паралелен живот и съм се наблюдавала отстрани. Слава Богу, имам здраво дете и сили да го отгледам. Отново 1 на 1: втора упойка- втори тунел. Работата ми е свързана с много пътуване. Обикновено използвам междуградските автобуси, но при една командировка заради горещото време колега предложи да пътуваме с неговата кола с климатик. От един страничен път без предимство излетя микробус, който почти ни размаза. Последното, което чух, беше собственият ми нечовешки писък. Събудих се в някаква бяла стая и се чувствах лека като перце. Постепенно разбрах, че това е болница и съм натъпкана с обезболяващи. 1 на 1: трета упойка – трети тунел. Следващото ми преживяване също не е за описване – изтърпях нечовешки болки, преди да отида в болница и лекарите да установят, че имам спукан апендикс. В някои моменти имах чувството, че душата ми се отделя от тялото и отива някъде, където е топло, светло и хубаво, а черупката ми остава тук да страда. Пак 1 на 1: четвърта упойка – четвърти тунел…
Мага ме шашна с всичко, като подреди живота ми по този начин. Никога преди не бях търсила връзки между различните събития в живота си. А излиза, че тези четворки ме преследват. Попитах Мага според нея така ли е, а тя уточни: не ме преследват, а ме предупреждават и поучават. Звучи успокоително, но все пак се моля да не съм пропуснала някоя пета, да речем, пълна упойка в младостта си, защото нямам сили за повече изпитания. Не ми е време все още да извървя тунела към светлината, синът ми е малък има нужда от мен.
Една четворкаджийка
Leave a reply