Отчаяна. Мъжеядачка. Прекалено придирчиба. Егоистка. Котколюбка. Забелязала ли си, че на необвързаните жени се гледа или като на заплаха (Пазете си гаджетата, ей!), или като на недоразумение на природата (Милата, явно й има нещо, след като не е успяла да върже никого).
Стига толкова легенди и глупави стереотипи, отсича Ина Константинова, на страниците на сп. „Glamour”.
Да се представя – в средата на 30-те съм, без сериозна Връзка, с постоянна добре платена работа и апартамент, който деля с две котки. Би трябвало да съм сдухан и озлобен индивид от женски пол, който прекарва нощите си, облечен в памучна нощница до петите, в компанията на повторенията на турските сериали. Би трябвало. Обаче аз през седмицата вечер след работа спортувам, а през уикенда – надявам дънките и обувките на ток и отивам по живот или събирам багажа и заминавам някъде. Затова съм доволна, че гледам котки – човек, който не се свърта редовно вкъщи, няма как да извежда куче на разходка. Не че изобщо съм искала домашни любимци, просто съдбата наистина има смахнато чувство за хумор. Първата котка я получих на 33, в наследство от приятелка, която емигрира в Канада. Втората я прибрах още дребосък от улицата – сърце не ми даде да я оставя, пък и да прави компания на първата. И така – ето ме, перфектният представител в раздела „стара мома“. Самотна и отчаяна. Хвърляща в ужас омъжените жени със своя S размер, резултат от тае бо, защото се очаква да скачам бясно на врата на съпрузите им, което между другото ме навежда на един логичен въпрос: скъпи съпруги, давали ли сте си труда да погледнете половинките си в последно време?
Сори, знам, че прозвуча кофти, но нагласата, че само защото съм официално необвързана и отдавна съм преминала 25, всеки мъж – агресивен, прост, нехигиеничен, обвързан – върши работа, е не по-малко кофти и обидна. Ами ако точно това е моят съзнателен избор?
Ами ако това е моят съзнателен избор?
Истината (неудобна за някои, защото звучи като погребален звън на всичките приказки за принца) е, че аз обожавам да съм сингъл. Не защото се страхувам от обвързване, имам проблем с доверието и т.н., а просто защото обичам да живея така – сама. Обичам свободата. Луксът да разполагам с времето си – кога и какво да ям, кога (и с кого) да си лягам, с кои приятели да изляза. Обичам да ходя на кино в петък вечер, понякога и сама, спестява „дълбокомислените“ анализи след края на прожекцията. Обичам да ходя сингъл на партита – няма нужда нонстоп да следиш дали на другата ти половинка не й е скучно и дали не иска да се прибирате, докато на теб ти се остава още. И можеш да се държиш, както си искаш. Знам какво си мислите сега. „Ами да, на нея гроздето й е кисело.“ Не е така. Бях женена, така че не говоря наизуст. Наистина сега съм по-щастлива. Но това съм си аз – не твърдя, че другите са длъжни да се кланят на моята жизнена философия. Аз принципно нямам нищо против самотата в разумни граници, което някои хора намират за странно. Никога не ми е било скучно в собствената ми компания и никога не ми е било нужно някой да ме забавлява, защото иначе ще умра от скука. Ето защо винаги ми е било непонятно, когато някой мъж ми каже като един вид упрек: „Ти си си толкова самодостатъчна!“. Тоест „не си достатъчно женствена и нуждаеща се от мен.“ По-добре ли е да му увисна на врата, задушавайки го? Не че тотално отписвам връзките. Ние сме социални същества със заложена нужда да обичаме и да бъдем обичани. Но все си мисля, че има много повече форми на любов от двойката. И съм абсолютно убедена, че сингъл не е равно на самотна, изоставена, отритната, изолирана и т.н. Аз си имам ужасно много познати, с които мога да излизам да се забавлявам. И много приятели, които обичам и които ме вдигат и отупват от праха в редките моменти на криза. В малкото моменти, когато наистина се чувствам самотна (човешко е), имам на кого да звънна. Случвало ми се е да се чувствам далеч по- самотна в кофти връзка, отколкото сега. И от личен опит съм установила, че щастието няма нищо общо с факта дали имаш човек до себе си, или не.
Щастието няма нито общо с факта дали имаш човек до себе си, или не.
Откъде идва стереотипът, че не можем да бъдем толкова щастливи сингъл, колкото когато сме обвързани? Дали не е заради Бриджит Джоунс, която въпреки остроумните си забележки по адрес на самодоволните женени, всъщност отчаяно искаше да се омъжи за Марк Дарси? Или от обичащите да се забавляват момичета от „Сексът и градът“, които напуснаха сцената, след като намериха своите мъже? Забележи как и в двата случая основната сюжетна линия беше разбита на пух и прах от и-заживели-дълго-и-щастливо края. Излиза, че сингъл статусът е интересен и полезен само ако е подготовка към хепиенд с обвързване. Това, което се пропуска на екрана обаче, е една малка подробност. И тя включва наша милост, всички жени, които просто избираме за себе си този начин на живот за постоянен. Това се случва много по-лесно, отколкото си го представяш. „След като приключи последната ми връзка, си дадох обещание, че ще остана сама, колкото е необходимо, за да си изясня какво искам. И установих, че да съм сама, ми е добре“, обяснява Лили (30 г.).
Да, при мен стана по същия начин. Естествено. Без да развявам феминистки флагове и лозунги. Имах един период, в който бях изгубила почва под краката си. Толкова отчаяно търсех Мъжа, че бях забравила да намеря себе си. Излизах, не срещах никого, прибирах се в кофти настроение… И лека-полека започнах да вярвам в най-вредния мит, свързан със сингъл статуса. А именно, че е нещастно състояние, наложено ми от съдбата, понеже ми липсва нещо генерално – във външния вид, характера, поведението, речника, образованието, гардероба или бог знае какво. Не ми помагаха особено близки и приятели, които редовно вкарваха тон и изражение на съжаление, все едно са ми лепнали смъртоносна диагноза. „Но ти не се притеснявай, рано или късно нещата ще
се оправят. Всичко ще е наред.“ Имало е моменти, в които съм се смеела на реакциите на околните – сега се сещам за въпроса: „А ти нали не носиш пръстени като халки на ръцете, за да не създаваш грешно впечатление?“ Никога няма да забравя и деня, в който майката на една приятелка, също сингъл, ми пъхна скришом написан адрес на сайт за запознанства с едно „Само не ме издавай!“. Имало е и моменти, в които съм побеснявала – винаги при коментари от сорта на „Хващай там един за ушите. Те всички не са цвете, а и ти вече не си първа младост. Кръгът за избор се затваря!“ Още един стереотип, свързан с темата: колкото повече години трупа една жена, толкова по-отчаяна и по-самотна става, откъдето идва и нуждата от мъж или котки. Независимо че най-голямата група хора, подаващи документи за развод, са жените около 50-те. Независимо че има все по-голям брой самотни майки. Проблемът не е в това, че си сингъл. А в това, че се опитваш да не изгубиш разум, докато всички около теб са превъртели
– заради Твоя статус. Последният – от гледна точка на формулата за щастие: „Опознай себе си, за да се обикнеш“ – е всъщност преимущество.
Опознай себе си, за да се обикнеш
Сингъл хората могат просто да следват желанията си, без да има нужда да се съобразяват с още някого. Могат да са нонстоп на път, да опитват нови хобита и вечно да имат истории за разказване. Самота ли? Ако зачекнеш темата с някой сингъл, единственото оплакване, съдържащо думата „самота“, което ще чуеш, ще е свързано с физическата интимност. Не толкова със секса (днес не е особена философия да си намериш секс без ангажименти), колкото с докосването: гушкането, държането за ръка, галенето по косата и прочие актове на нежност и близост. Както признава Бистра (28 г.): „Има моменти, когато ти се иска да има някой, който да те гушне, защото се чувстваш адски безпомощна. Но това няма нищо общо с желанието да имаш партньор до себе си.“ Що се отнася до това дали искаш връзка в бъдеще, обикновено жените в зоната на 30-те отговарят недвусмислено с „да“, но, изглежда, че (обратно на популярното схващане, че с напредване на възрастта и „отчаянието“ ставаме „всеядни“) колкото по- зрели ставаме, толкова по-внимателно избираме. Мими, която е на 39, го потвърждава: „Вече съм се парила доста и знам какво търся. И не желая да си губя времето и чувствата с някого, който не е подходящ. Ако срещна мъж, който обогатява живота ми, както и аз – неговия, ок. Но не изпитвам нужда да търся под дърво и камък.“ Също като Милена (31 г.): „Обмислям някаква отворена връзка в бъдеще, но честно казано, не съм убедена, че и нещо такова ми трябва.“ Що се отнася до мен, засега си оставам сингъл – докато и ако изпитам потребност да е другояче. Не защото не вярвам в любовта и връзките, а просто защото и сега съм си щастлива и доволна в собствената си кожа. Освен това не вярвам, че връзките, или пък етикетите трябва да ни определят. Сингъл? И какво от това?!
ДЖЕНИФЪР АНИСТЪН БЕШЕ СИНГЪЛ ОБРАЗЕЦ
Един господ знае колко милиони страници са били посветени на липсата на мъж в живота й или на провала на поредната й връзка. Тя може и да е красива, талантлива и успешна, но явно това не е достатъчно. Сега целият свят е затаил дъх в очакване дали новината от края на май, че Джен и настоящето й гадже Джъстин Теру чакат дете, ще се окаже вярна и тя най-сетне ще се обвърже.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Add comment