От две години съм жертва на домашно насилие!


От най-добрия и нежен човек, съпругът ми се превърна в чудовище

Не знам това за тази Истанбулска конвенция какво точно е и дали наистина е за защита на правата на жените, жертва на домашно насилие, или нещо друго, но от около две години аз самата съм такава и живея в постоянен ад.

А нищо не предвещаваше да става така. Със съпруга ми се оженихме преди 13 години, съвсем млади. С него сме заедно всъщност още от ученици. После аз следвах, той също мислеше, но се отказа, започна да работи.

Живеехме добре, имаме едно дете. Той винаги е бил чудесен съпруг и образцов баща.

И така допреди три години, откакто се премести на друга работа. Дали заради новата среда, не знам, според мен е заради новите колеги, които го промениха, но скоро, след като започна там, нямаше нищо общо с човека, когото познавах.

Започна да закъснява, на въпросите ми къде е бил, отговаряше, че е трябвало да се задържи в службата, но си беше видимо подпийнал. Скоро престана дори да се оправдава, а направо почваше да му ругае. Аз разбрах, че е безсмислено и спрях да му търся обяснение, но той изведнъж се озлоби срещу мен.

Започнаха скандалите по цяла нощ. Започна да се връща все по-пиян и агресивен. Аз се чудя в коя стая да се скрия, но и като врътна ключа, той не се спира. Започва да чука и блъска по вратата, с цели часове стои пред нея и дудне. Все още не е проявил и груба сила, но както е тръгнало, е въпрос на време…

Д. Ш., Горна Оряховица

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар