Ревнувам го и не знам дали има защо или откачам
Отначало нямах никакъв проблем, че той си има приятелки с които се опитва да се държа като с мъже – майтапи ги, смее им се и го прави за да бъде интересен. Но имаше случаи в които тези приятелки искаха нещо повече от него. Неколкократно му казвах че това е така, но той все казваше че ревнувам, че не е вярно и си въобразявам. Не знам това дали е защитна реакция на всички мъже, но доста ме подразни.
След време се оказа, че наистина съм била права и естествено забравих и простих това, че той дори не ми обърна внимание, когато го убеждавах че съм права. Сега работи от един месец в сервиз и там има една сервитьорка, която аз не познавам.
Спомена ми, че е готина (знаете как звучи това от устата на гаджето ти), че е мила и т.н.. Отначало се обади онова вътрешно чувство у мен и то ми казваше внимавай, защото той е мъж и може да го подведат да направи някоя глупост, но сега наистина не мога да разбера едно нещо..
Не стига, че цял ден са заедно той почти не работи, защото шефът му само отсъства и с нея седят и си приказват с часове, а и сега разбрах че и смс-и си пишат.. ОК. Сигурно е нормално..
Ох, наистина имам чувството, че ревнувам без причина. Но не мога да си представя да пращам смс-и на човек, когото познавам от 1 месец и с когото съм по цял ден заедно. Разбирам да се уговарят да излизат някъде след работа или да пият кафе някъде – това бих го разбрала, но какво толкова си пишат след като цял ден са заедно?
Дали наистина има смисъл да ревнувам или е поредната моя прищявка. Искам да спра да ревнувам, искам да спра да чувствам гадната топка, която се е образувала в стомаха ми всеки път като разбера, че са си писали смс-и.. Но как? 3 години и все още не мога да спра да ревнувам. Дали това е ревност или е на психическа основа и дали си въобразявам?
Т.А. София
Leave a reply