Древни ритуали при раждане на дете

Появата на новия човек на бял свят е своето рода тайнство

И от древността хората отбелязват това знаменателно събитие, извършвайки ритуални действия и специални обреди. Чудото на раждането предизвиква не само радост, но и страх, тъй като хората вярват, че в момента на раждането се отваря вратата между отвъдния и нашия свят, затова трябва да се предпазят, на първо място, майката и детето от злите духове, за да не навредят на здравето и благополучието им.

Някога славяните криели до последно началото на раждането, опасявайки се от уроки, и водел и акушерката при родилката по обиколни пътища, за да не я види никой. Името на новороденото се давало в същия ден и веднага се определяла дата за кръщене. Към некръстените деца се отнасяли особено – не можело да ги целуват, да разговарят с тях или да обличат в дрехи (увивали ги само в пелени). Тези деца се смятали за безполови същества, които дори не били членове на семейството.

Интересното е, че кръстник или кръстница на бебето можело да стане и шестгодишно дете или много възрастен човек, но не се случвало често.

Особен период за новороденото и майка му се смята времето до 40-ия ден. Тогава то е особено беззащитно пред отвъдните сили, затова в люлката му се поставяли амулети, а майката не трябвало да напуска дома или да излиза извън двора, а през цялото време да е до детето си. Не се приветствало и посещението на чужди хора в дома на новороденото. При гърците на вратата на къщата, където има новородено, окачвали специални „опознавателни” знаци: венецът от маслинови клонки означавал, че се е родило момченце, а плитка от овча вълна – че се е родило момиченце. Да се влезе в такъв дом, било все едно той да бъде осквернен.

При раждането особено внимание се отделяло на прерязването на пъпната връв. За да е силно и здраво момчето, тя се прерязва с мъжки оръдия на труда, а на момиченцето – с вретено или хурка. При мюсюлманите, ако родителите си искат да видят сина си воин, пъпната връв на детето се отрязва с меч, а ако желаят да е учен или мъдрец – с калем (писмена принадлежност).