Искам да ви разкажа моята невероятна история. Вече съм доста възрастна, но неочаквано ме връхлетя любов, която изгря като ярка звезда в залеза на живота ми.
За пръв път се омъжих по принуда твърде млада. Не бях щастлива. Не обичах съпруга си, в отношенията ни имаше студенина, дори го презирах за онова, което беше направил с мен. Ще спестя подробностите, но с две думи живеех в истински ад – постоянни обиди и тормоз. Когато се разведох, бях едва на 21. Останах сама с дете на ръце.
Три години по-късно сключих втори брак, мислех, че този път ще се получи. Уви, сексуалният ни живот не вървеше. Трудно ми беше да възприема човека до мен, отвращаваше ме физически, въпреки това родих още едно дете. Потърсих лекарска помощ и заключението на специалиста беше, че съм фригидна, тоест студена жена. Наред с това имах и сериозен здравословен проблем – след няколко ревматични пристъпа се оказа, че имам порок на сърцето. Наложи се да претърпя сърдечна операция, а съпругът ми не дойде нито веднъж да
Влюбена съм в него!
ме види в болницата. За него бях болна и нежелана – жена, която не става за нищо. Беше създал вече връзка с друга, а аз бях излишна. Не го виня, аз не давах нищо от себе си.
Разведохме се и заживях с мисълта, че наистина съм такава, каквато ме изкарваше вторият ми съпруг. Отдадох се изцяло на децата, те бяха всичко за мен. Бях щастлива с тях, но нещастна в любовта. И твърдо реших повече да не си търся мъж. Срещах погледите на разни господа, но им отговарях с презрение. Не допусках никого до себе си. И така години наред.
При едно случайно телефонно обаждане по погрешка чух мъжки глас, който ми се стори направо вълшебен. Исках да го чувам постоянно, започнах да си представям човека, на когото принадлежи. Не спирах да мисля за него, сънят ми стана неспокоен. Чухме се отново после и продължихме да говорим. В един момент му признах, че съм влюбена в гласа му и искам да го видя. След това мое откровение обаче той престана да ми звъни. Липсваше ми и страдах, дори ми се яви насън! И изведнъж – изненада!
С Иван отново започнахме да си говорим. Реших твърдо да му отида на гости и да го видя. Беше почти същият, какъвто го сънувах. Плени ме напълно. На четвъртата нощ пожелахме да бъдем заедно и в леглото. Страхувах се от тази близост, но поривът да съм с него беше неустоим. И телата ни се сляха. Той беше нежен и внимателен, за първи път почувствах мъжката топлина. Усещах всяка клетка в тялото му, а в стомаха ми пърхаха пеперуди. И стана чудо – изпитах наслада! Пих от извора на любовта. И се влюбих – не само в гласа, а и в човека.
Питах се какво става с мен, каква е магията, която от студена и фригидна ме превърна в чувствена жена. Усещах Иван все по-близък. Като палави деца използвахме всеки удобен момент да се прегръщаме, да се целуваме, да се притискаме един към друг. Изгаряхме в огъня на любовта. Нощите, прекарани с него, бяха вълшебни. Той бе мъж в истинския смисъл на думата – мил, нежен, търпелив и отговорен. Достави ми върховно плътско удоволствие, каквото не познавах. Влюбих се безумно, за първи път обикнах мъж и го желая всеки миг. Уви, не можем да бъдем заедно. Моите деца отдавна пораснаха и имат свой живот. Иван също не е семеен, но съществува друга пречка, която тук не искам да обсъждам. Не можем да направим нищо по въпроса и любовта ни е безнадеждна.
След като отминаха дните, в които му гостувах, аз се прибрах в родния си град, но постоянно мисля за него. Питам се защо съдбата ме срещна с Иван и грях ли е да желаеш някого на тези години? Ще използвам случая да се обърна към него: Иване, обичам те, желая те и никога няма да те забравя или да те заменя с друг. Ти си мъжът, когото съм мечтала да имам. С твоя образ и нашата любов ще дочакам старостта. Моля се на Господ да ме срещне отново с теб, вълшебнико!
Мартина
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply