Жена ми Янка получи някакво писмо и взе да подскача от радост – било за среща на випуска им от гимназията. „Брей! – тръпнеше тя. – След тридесет години се намери кой да се нагърби с тази трудна работа и да ни събере. То не е лесно сега да се намери хотел и ресторант на по-прилични цени…“
Попитах я дали наистина ще иде. Е, ще иде, разбира се! Отговори и се усмихна лукаво. После добави, че имала в класа трима обожатели и се надяваше да им достави удоволствието отново да я видят. Попитах я кои са и тя издекламира: Цецо, Димо и Здравко. Те веднъж дори се сбили заради нея. Сега щяла да намери време да поговори и да потанцува с всеки от тях. Накрая ме прегърна през раменете и ми пошушна в ухото: „Нали няма да ревнуваш?“ Отвърнах, че това е неин спомен и всичко около него си е нейна работа. И тя побърза да си я свърши – купи си нова рокля и обувки. Много ме развесели, като каза, че искала да изглежда като
Не знам дали не ми изневерява
абитуриентка.
Изпратих я спокойно на срещата в съседния град, но вечерта взе да ме спохожда натрапчива мисъл: абе, тя дали ще се държи прилично там, дали няма да си пийне и да го удари през просото? Беше глупаво от моя страна, вярно, ама реших да ида и с очите си да видя какви ги върши жена ми. Знам едно – покритото мляко котките не го лочат. Аз да си я държа изкъсо, пък нека е глупаво…
Навих авера Руси и вечерта заминахме с неговата кола. Лесно стигнахме до ресторанта. Сложих тъмните очила и надникнах, но навсякъде беше пълно с народ и не видях веднага жена си. Не я открих на дансинга, затова започнах да оглеждам масите една по една. Беше на най-крайната – седеше срещу симпатичен мъж и с него си държаха ръцете! Олеле, че на какво прилича това! Кой ли беше този тип – Цецо, Димо или Здравко? Не бях очаквал от нея такова нещо – да се държи като осмокласничка…
Край мен мина руса жена и без да мисля, попитах кои са онези двамата. А, каза тя, това са Янка и Стефан. Този хич не беше го споменала сред обожателите си. И защо? Ясно, ония тримата са били за параван, а този – истинската причина за абитуриентските трепети на жена ми.
Качихме се с Руси в колата и се прибрахме. Жена ми си дойде на другия ден, разцелува ме и започна въодушевено да разказва за срещата. Сама спомена обожателите си и колко били възхитени, като я видели така запазена и жизнена. Но за Стефан не отрони нито дума и си мисля, че преди следващата среща на випуска тя може да отиде някъде и да не се върне при мен. Старата любов ръжда не хваща – изтъркано, да, но вярно.
Съпругът
Можете да ни пишете и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply