Колегите уважавали Павлин като шеф, защото били доволни от парите, които получават. Жена му спряла да се интересува от него и от личния му живот след първата негова изневяра. Дъщеря му Яна пък събудила неподозирана ревност у баща си. Напоследък Павлин имал доста емоционални и бизнес проблеми, спял лошо, ставал, обикалял апартамента. Сам не знае защо една нощ се качил до стаята на дъщеря си. И тогава чул нещо, от което коленете на татенцето омекнали. Ето защо.
„Видях, че в стаята й свети. Беше необичайно, защото тя е ужасно поспалива. Най-големият кошмар беше събуждането й за училище. Сега историята се повтаря. Уж си лягаше рано – така си 
мислех, като след вечеря се качваше в стаята си. А нещата били съвсем различни. Посегнах да почукам, но ръката ми увисна във въздуха, защото чух моето момиче да казва на някого колко го обича, че той е целият й свят, как по цял ден мисли за него и едва дочаква вечерта, за да влезе в скайпа. Чувах и мъжкия глас, който идваше от компютъра, но не разбирах думите му. Щастливият смях на Яна кънтеше в ушите ми, а от целувките, които изпращаше на онзи през няколко минути, кръвта ми вреше.
Имах желание да ритна вратата и да видя кой й мъти главата и я държи будна по цели нощи. Вместо това слязох в хола, сипах си една водка, запалих цигара и забих поглед в нищото. Изпуших и втора, и трета. Не легнах до сутринта. Дъщеря ми предизвика у мен истинска буря от чувства и спомени. Някога с жена ми бяхме истински телефонни гаджета. През деня се чувахме по няколко пъти. Ако не можехме да говорим, си пращахме SMS-и. Не помня какво точно съм й писал, но много я обичах и съм бил искрен. Сигурно е звучало и красиво, защото тя твърдеше, че съм бил романтичен. Преди да се съберем в една квартира, вечер си говорехме с часове. Понякога така и осъмвахме – с телефоните и с подути очи. Като заживяхме заедно, нощите се промениха. Но дълго, години наред, през деня си звъняхме, както някога…
Честно казано, не знам кога и какво се обърка в брака ни. Може би като всички и ние се предадохме на сивотата, умората и битовизмите. Постепенно спряхме да се чуваме по телефона. Дори вкъщи рядко си говорехме. Не знам кое първо се случи – мълчанието ли роди изневярата ми, или присъствието на другата жена засили тишината вкъщи. Но най-хубавото, родено от някогашната ни телефонна и плътска любов, е Яна. И няма човек, заради когото бих направил дъщеря си нещастна.
Явно се е появил обаче мъж, който винаги може да я нарани. Като я чух как му говореше, как го целуваше в пространството, как се смееше, все едно онзи я гъделичкаше с думите си, душата ме заболя. Разумът ми казваше, че на 16 г. е нормално да се влюбиш, после да се разочароваш и да страдаш. Сърцето ми обаче се сви от страх и гняв. Исках непременно да разбера с кого Яна будува по цяла нощ. Трябваше да видя очите му и да прочета в тях неговите чувства и намерения. Бях готов с цената на всичко да защитя дъщеря си от болката… която аз причиних на майка й.
Много пъти се събуждах, скачах от леглото и тръгвах към стаята на горния етаж. Когато светеше, чувах познатите думи и щастливия смях. Когато беше тъмно, ми се искаше да вляза и да целуна своето момиче. Не го направих, но веднъж на закуска й показах, че знам за нощния й живот. Тя дори не се смути. Погали оплешивяващата ми глава и се засмя: „Споко бе, тате, по скайп не се забременява…“
През деня й пратих SMS, че я обичам и е най- важната за мен. Със сигурност някога съм писал същото и на майка й…“
Leave a reply