Как един баща въвежда сина си в тайнството на любовта

Всяко свободно време използвам, за да се отдам на своето постоянно и лю­бимо хоби – риболова. Само да се отвори възмож­ност, грабвам си такьмите и въдиците и изчезвам.

Това, което искам да ви разкажа, се случи в края на август миналото лято. Край реката се беше на­станил един катун на калайджии. Всички в кварта­ла, които имаха медни съдове за калайдисване, ходеха при тях. И аз мина­вах оттам на път за река­та. Те бяха мирни и зад­ружни хора. Грижеха се заедно и за децата си, и за животните си, които вина­ги бяха покрай тях.

В края на един летен ден реших, че е време да хвърля въдиците за едра риба. От старите рибари знам, че тя кълве винаги вечер, когато всичко утих­не. Седнах на един камък и се наслаждавах на зале­за на слънцето. Видях как от катуна към реката тръгнаха двама мъже, една жена и едно момче. Спря­ха до бързея. Единият мъж извади от джоба си пари и започна да ги брои на дру­гия. Помислих, че е продал коня си, но се оказа, че не било това. След като дру­гият прибра парите, жена­та и момчето се съблякоха голи – като Адам и Ева. Отидоха на бързея и започнаха да се къпят. Търкаха телата си със са­пун и се поливаха с вода. След това жената прегърна момчето, започ­на да го гали и да го целу­ва навсякъде. После го събори върху себе си и за­едно потънаха в реката. Другото е ясно – чуваха се гърлени стенания, които означават само едно. Два­мата мъже гледаха и нещо обсъждаха. След няколко минути телата на жената и на момчето се разделиха. Те излязоха от реката и се облякоха. Единият мъж хвана жена си за ръката, другият – момчето си, и тръгнаха към катуна. Всич­ко това се случи пред очи­те на десетина рибари, поне толкова преброих аз.

Вече се здрачаваше, ко­гато единият от мъжете – вероятно съпругът на же­ната, защото видях, че той прибра парите, дойде да събира сухи клони близо до мен. Заговорихме се, аз не се стърпях и за да задово­ля любопитството си, попи­тах какво беше това на ре­ката…Казах му, че съм чу­вал какво се говори за рев­ността на циганите калайджии. В моето родно село един даже закла жена си, защото разбрал, че му из­неверява. Мъжът отвърна, че това, което съм видял, не било изневяра. Момчето скоро щяло да се жени. Баща му пазарил жена за десет хиляди лева, която задължително трябвало да е девствена, за да се запа­зи цената й. Момчето пък трябвало да знае какво да прави, та да не иде тя при друг. Бащата избрал него­вата жена да обучи сина му и си платил. Затова не се брояло за изневяра.

Иван Манолов