Хафез ал-Асад вече е предвидил всичко. След като ръководи твърдо Сирия от 1970 до 2000 г., е време неговото място да бъде заето от сина му Басел – мъжествен, чаровен и пламенен.
Сирийският диктатор
Тъкмо обратното на по-малкия син Башар, когото бащата преценява като напълно безличен и затворен в себе си страхливец. Отгоре на това Башар съска, като говори, и това допълнително дразни баща му. Така или иначе, Башар вече е завършил медицинското си образование и четири години е работил в една военна болница като офталмолог. През 1992 г. решава да напусна тази потискаща го страна и заминава за Лондон, където постъпва в Western Eye Hospital. Всеки на мястото си – Басел в политиката, Башар – лекар. Но на 21 януари 1994 г . Басел загива в автомобилна катастрофа. Башар трябва незабавно да се върне в Сирия.
Той не може да откаже на баща си
Този авторитетен господин, когото синът така и не е успял да опознае, не търпи възражения. Свитият Башар трябва да се превърне в глава на нацията. Трудна задача. Първо е нужно да възмъжее. Във военната академия в Хомс той стига до чин полковник на президентската гвардия. Лека полека личността му добива нови черти. През това време здравето на баща му се влошава и Башар чувства, че идва неговият час. Най-напред се освобождава ловко от някои амбициозни генерали и политици – истински рефлекс на диктатор, пише Журнал за жената!
На 10 юни 2000 г. Хафез ал-Асад умира
Пропагандата го представя като исторически реформатор на страната. Лидерите на сирийската опозиция изискват нова политическа система, но вместо това започват арести. Десет години по-късно Сирия е обхваната от вълната на „арабската пролет“. Мирните демонстрации са удавени в кръв от диктатора Башар ал-Асад и страната затъва в гражданска война. Той отдавна вече е забравил собствените си думи: „За мен като лекар най-ценното в живота е хуманността“. Фраза, която би могла да говори за прекалена чувствителност и… татко не би останал доволен.
Add comment