Едно от първите споменавания на некромантията се среща в Библията
Там е казано, че израилският владетел Саул, изплашен от масовото нашествие на филистимляните, с помощта на Аендорската вълшебница извиква духа на пророка Самуил, за да го помоли за съвет. Самуил безжалостно укорява царя на евреите за този богопротивен обред и предсказва на Саул пълно поражение и скорошна гибел…
Корените на обичая на викане на духове се губят в езическите времена. При шумерите, келтите, персите и северните народи в продължение на повече от 1500 години е обичайно явление да се обръщат към духовете на починалите си прародители.
Древните славяни, както и представителите на коренните африкански племена предпочитат общуване с духовете на природата – на горите, водите, огъня. Преди приемането на християнството в земите на славяните особено се почитат влъхвите, способни да общуват, с такива могъщи богове като Стрибог, Перун, Велес, Чернобог или Семаргъл. Контактите с тези сурови представители на отвъдния свят са крайно опасни. Но в случай на успешен контакт боговете обикновено изискват обилна жертва. Подобна жертва са „чистите” животни (тревопасните). Но са практикувани и човешки жертвоприношения, преминаващи понякога в неудържими оргии.
Пред лицето на смъртта
Почти навсякъде именно тази страна на некромантията с времето става повод за масови гонения на заклинателите на духове. Християнство разгръща в Европа реална война против спиритите, като обявява заниманията с некромантия за най-ужасните и възмутителни прояви на черна магия. Връх в борбата с некромантите е XVII в., след като през 1604 г. във Великобритания е приет „Акт за вещерството”. До края на века там всяка година изгарят на клада некол-костотин некроманти. Нерядко под подозрение попадат и напълно невинни хора.
Така например хрониките от 1657 г. на британския град Дерби разказват за някоя си Елизабет Баркър, която в течение на седем дни пази в дома си тялото на починалия си съпруг. По донос на съседите тя е изправена пред църковен съд, а след изтезанията признава, че се занимава с викане на духа на покойния си мъж. Разбира се, тя е екзекутирана. И едва след известно време се намират очевидци, които разказват, че вдовицата няма средства за подобаващо погребение на съпруга си и очаква обещана финансова подкрепа от роднини.
Add comment