Сега вече знам, че ние имаме ангели – пазители
Искам да споделя с вас нещо много странно, което ми се случи. Бабам и почина преди около 10 години. Обичах я много, тя ме гледаше като малка, учеше ме на всякакви неща, как да плета, да правя мекици, да се радвам на живота дори. Дните ми с нея лятото бяха най-хубавите. Преди около месец я сънувах. Беше такава, като на една от нейните снимки, когато е била млада – много красива, с дълга, руса плитка, усмихната. Каза, че трябва да се поразходим и тръгнах след нея по една много дълга улица. Стигнахме до голяма къща без врата, но баба ми мина през стената. Поисках да мина и аз, но тя ме спря. Само ме погледна и каза – не бързай да влизаш през вратата!
Събудих се много притеснена какво може да означава този сън, попитах дори мама, тя само ме успокои, че баба сигурно е идвала да ме види. Аз не съм суеверна, вярваща съм, но този сън не ми даваше мира. Изпитвах тягостното усещане, че нещо лошо ще се случи и просто дебнех за сигналите. Не ми беше спокойно и дори вечер, като заспивах, се молех баба пак да се яви и да ми обясни какво е имала предвид.
До преди два дни. До нас има строеж, излязох да разхождам кучето и то се шмугна през оградата вътре. Исках да мина и да го извикам обратно, но нещо сякаш ме пресече. Стоях на едно място без да мога да помръдна. И в този момент се чуха викове и видях как работниците изпускат огромно парче метал. Ако бях влязла вътре, щеше да ме нарани със сигурност.
Сега вече знам, че ние имаме ангели – пазители. И понякога те са нашите починали близки, които идват в сънищата ни и ни предупреждават за опасности. Реших да споделя това тук, защото още съм развълнувана от преживянато и се надявам да помогна и на други, които сънуват и не могат да разтълкуват срещите си с починали близки.
Мила, 29 години, София
Add comment