Искам да споделя нещо, което вече 50 години разяжда душата ми. За този ужас и до днес ми напомня белегът, който мама ми остави върху лявата ръка от нажежената маша. Отдавна съм забравила болката от изгарянето, която изпитах. Боли ме душата, много ме боли. И ще ме боли до края на земните ми дни, защото когато погледна белега, се връщам към онова, което преживях едва 10-годишна.
Тогава сестра ми беше на 4, боледуваше, а мама я остави на мен да я гледам, за да не взима болнични. После
Боли ме душата
щеше да извини отсъствието ми в училище с бележка. Спомням си, че малката направи нещо, дори съм забравила какво точно. Казах й, че ще я изгоря с машата, ако не слуша. Беше глупава детинска заплаха.
Когато майка ми се върна от работа, любимата й дъщеричка я посрещна на вратата с думите: „Мамо, пък кака ме изгори!“ Тя дори не пожела да види, че няма и следа от подобно нещо, не чуваше и оправданията ми, че не съм го направила. Грабна машата, сложи я на печката и когато тя се нажежи, я залепи на ръката ми за наказание, че съм уплашила любимата й дъщеричка. Истината е, че мама цял живот е обичала повече нея.
Имахме квартиранти, едната от които – възрастна жена. Спомням си, че и тя облече някакви дрехи, сложи нещо на главата си и започна да ме плаши. Не им беше стигнало жигосването, та решиха да ме малтретират допълнително.
Цял живот не съм наранила никого, камо ли сестричката си. Но онази случка и сега не ми дава мира. Дори неотдавна отново казах на майка си, че не разбирам защо тогава постъпи така с мен. А тя най-спокойно ми отговори, че е трябвало да го направи, защото съм плашела сестра си.
Вече самата аз съм майка, свекърва, тъща и баба на 4 внучета. Благословена съм от Господ с тях. И никога не ми е минало през ума, че мога да обичам едното си дете повече от другото. Бих искала да се обърна към всички тях и да им кажа:
Обичам ви, мили деца, и ще ви обичам с цялото си сърце, докато дишам! Радвам се, че никой от вас няма да има такъв спомен като моя. Бъдете и вие като мен – не наранявайте никого по никакъв повод, нито физически, нито психически.
Стоянка
Можете да ни пишете и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment