Ако искаш да увековечиш името си, просто трябва да го превърнеш в нарицателно. Както са направили българите Марко Тотев и Гюро Михайлов. Или пък чуждестранни и днес позабравени личности като Четвъртия херцог на Сандуич, Чарлз Бойкот, Рудолф Дизел и капитан Уилям Линч. Имената им днес са толкова популярни, че дори сме забравили откъде точно произлизат.
Ако искаме да наречем някой карък, често му лепваме етикета: „Голям Марко Тотев си!“ Маркототевщината е символ на лошия късмет. Малко хора обаче знаят, че зад нарицателното стои името на виден адвокат, живял в края на миналия век. Тогава обаче съгражданите му не се
Капитан Чарлз Бойкот
отнасяли с него сериозно, което пък му помагало да печели дела. Факт е, че той нямал загубено дело в кариерата си, обаче за историята си останал вечният карък. Това е така, понеже във финансите не му вървяло никак, бил покерджия и винаги губел.
Адвокатът става герой във вицовете. Знаете ли кога Марко Тотев е имал късмет? Само в деня на погребението си, защото валяло дъжд и само той бил на сухо. Пак като него нарицателно става и Гюро Михайлов – символ на героизма. А в реалността бил войник, отказал да напусне поста си, когато пламнал пожар в поделението. Така, за да остане верен и да запази българското знаме, самият той изгорял. Днес обаче остава неясно защо загива, пазейки флага, вместо просто да го изнесе навън. Капитан Чарлз Бойкот също е влязъл в историята с името си. Бил нает от херцога на Ърн да събира данъци от ирландските фермери рентиери. Понеже реколтата била слаба, те го помолили да намали таксите, а той отказал и дори ги заплашил, че ще ги изгони от земите. Те пък от своя страна го поставили в изолация. Малко по-късно, през 1880 г. авторитетният в. „Таймс“ използва „бойкот“ като символ на организирана изолация. Зад термина „линч“ също стои истински човек. Капитан Уилям Линч бил плантатор от Вирджиния, автор на едноименен закон от 1782 г. В него описва действията, които трябва да предприемат против привържениците на английския крал по време на Американската война за независимост. Заподозрените ги съдели, макар и неофициално, а тези, които признаели за виновни – бесели, лишавали от имущество и пр. Постепенно думата линч започва да се използва за всяка подобна саморазправа.
Гилотини днес няма, но пък името на откривателя й Жозеф-Игнас Гилотен е достатъчно известно. Той е популярен навремето парижки лекар, член на Националното събрание, който пледира за по-хуманни методи на екзекуции. Гилотен предлага стандартизиран механичен метод за екзекуции, който няма да прави разлика между бедните (тогава най-често били бесени) и богатите (които пък обезглавявали сравнително безболезнено). Реално обаче гилотината е конструирана от д-р Антоан Луи и Тобиас Шмит, само че кръстникът й си остава мосю Гилотен. „Вдъхновител“ на термина „мазохизъм“ пък е Леополд фон Захер-Мазох, роден в Лвов, Украйна, тогава в пределите на Австрийската империя. Той е известен романист и сваляч. В живота си пада по властните жени, които са господарки в леглото, така ги и описва. Има 2 съпруги и дузина любовници, а подвизите с тях пресъздава в романи. С далеч по-позитивно откритие пък се свързва Рудолф Дизел. Той е германски инженер, работил за компанията „Круп“. Успява да създаде ефективен, малък и евтин двигател, който да замени популярната тогава парна машина. С откритието на дизела той прави революция в техниката, а също и солидно забогатява, пише в. „Телеграф“.
Зад названието на никотина например също стои реален човек, макар и да не е точно нарицателно за недостатък или качество – това е някогашният френски посланик в Португалия Жан Нико. Саксофонът пък е наречен на своя изобретател, белгиеца Антоан Жозеф Сакс. Сандвичът също си има свой реален „прототип“ – Джон Монтегю, четвъртият херцог на Сандуич. За него се знае, че бил корумпиран и известен комарджия. Толкова заклет играч, че отказвал дори да отиде да хапне. Затова карал слугата си да му поднася месо, поставено между две филии хляб. Така неговото бързо хапване тогава се помни и консумира и днес.
Add comment