Не познавам майка си. Никога не съм я виждала, защото тя е починала само три дни след като ме родила. Но тя е най-скъпият ми човек, обичам я повече от всички.
Когато с татко се оженили, тя забременявала няколко пъти и все раждала мъртви бебета. Била толкова изтерзана психически и изтощена физически, че се разболяла. И тогава лекарите й казали, че не бива да прави повече опити да става майка. Било опасно за живота й. Посъветвали родителите ми да си осиновят дете, но татко в началото не бил съгласен. Все повтарял, че иска да има свой наследник.
Една нощ майка ми му обещала, че ще направи всичко, за да изпълни тази негова мечта. Тогава той се уплашил за нея – обичал я и не искал да я загуби. И започнали процедура по осиновяване. Смятали да си вземат момченце. Докато траели формалностите обаче, мама отново забременяла. И категорично отказала да махне бебето. Почти цялата бременност изкарала на легло, все повтаряла, че този път ще гушне жива рожба в прегръдките си. Нямало по-щастлива от нея, 
когато лекарите й казали, че съм здраво и силно момиченце и ще живея. Кръстили ме Божидара.
За съжаление сърцето на мама не издържало. Само три дни траяло нейното щастие. На четвъртата сутрин, след като ме накърмила и предала на сестрата, тя легнала и повече не отворила очи. Другите родилки в стаята така и не разбрали, че е починала. И най-странното било, че тя сякаш продължавала да се усмихва. Отишла си от този свят щастлива.
Отгледаха ме дядо и баба – нейните родители. Обичам ги много и съм им задължена за всичко. Баща ми се ожени втори път и осъществи мечтата си – имам двама братя. Баща ми се грижи за мен, осигурява ми всичко необходимо, но не сме близки.
Понякога нощем се завивам през глава и плача. Но съм благодарна на мама, че ми е дала живот. Ако не беше тя, нямаше да ме има. Знам, че тя е в рая и се моли аз да съм щастлива.
Божидара
Мили читатели, споделете с нас вашата история на po.krasivi@gmail.com
Add comment