Ако се говори за татуировката като подвид на жигосването на животни, тя се използва изключително с цел идентификация на обекта
Използва се и като най-прост и напълно разпознаваем начин за определяне на принадлежността на животното. Но нали хората не са животни и върху тях не се слага клеймото на собственик? Въпреки това клеймо са слагали на войници, роби и престъпници. В Централна Европа на мошениците слагали знак във вид на шестоъгълник. Бракониерите били белязвани с рисунка във вид на рога. Осъдените на галери – с надписа „GAL“. На осъдените на доживотна каторга – „TFP“. В Древен Рим всички войници били белязвани със знак съгласно званието и принадлежността към подразделението, в което служат.
Независимо че религията, и в частност християнството, се отнася крайно негативно към татуировките, забранявайки да се нанасят каквито и да било знаци по тялото, през Средновековието често се срещали татуирани свещеници и странстващи монаси с татуировки във вид на кръст или друг религиозен символ.
Що се отнася до другите религии – на майте, ацтеките, в Индия и Япония, които са внесли значителен принос в изкуството на татуирането в Европа, целта на такава рисунка била пределно ясна. Тя се правела, за да отрази някакъв вътрешен стремеж, желание на човека, изразено в символ, придаващ на притежателя й допълнителни способности или възможности.
Чрез моряците, които тясно контактували с други народности и техните културни и обредни ппиниипи. Татуировката в Европа постепенно престанала да носи тясно насочени функции, а придобила статус на изкуство на украсяване на тялото. Всъщност това било не толкова изкуство, колкото адаптация на графични образи на древни култури, привнесени в културата на онова време. Така се появили татуировки, изобразяващи разпятия, елементи от хералдиката и хералдически животни, гербове и други символи, пише вестник „Феномен“.
Add comment