Според една легенда, когато Иисус Христос се родил, всички растения за миг оживели и после отново заспали зимния си сън
Всички, освен рождественската роза. Оттогава с цветовете си тя всяка година известява раждането на Спасителя. Според друго предание овчарската дъщеря Маделон нямала какво да подари на Младенеца, дори букет не набрала, защото нямало цветя. Разплакала се и станало чудо – където падали сълзите й, разцъфнали прекрасни цветове. Тя събрала „розите на Христа“ и ги поднесла на новородения Иисус.
Рождественска роза или Розата на Христос се нарича една от разновидностите на кукуряка – Черният кукуряк, който расте в Алпите. През Средновековието монасите го събирали заради лечебните му свойства и го засаждали край манастири и замъци. Така цветето се разпространило из Централна и Западна Европа. Смятали го за свещено и досега в много страни по Коледа се подарява в саксия.
У нас расте друга разновидност, която цъфти през февруари и март. Затова ние смятаме кукуряка за вестител на пролетта. Сигурно си спомняте веселото стихче на Йордан Стубел за дръзкото цвете, което грейва из храсталаците още докато земята е скована от студ: „Присмехулник кукуряк кривна весело калпак и зашета по ливади, по поляни и грамади.“ В действителност растението има десетки видове, разпространени от Централна Европа чак до Кавказ. Някои легенди за него намекват, че може да е и опасно. Някъде вярват, че с него се викат демони от отвъдното. В гръцката митология се разказва, че с кукуряк сачшаси-ли дъщерята на цар Аргос от лудост. Има догадки, че Александър Велики сее отровил с това растение, докато се опитвал да се лекува с него. Кукурякът, който днес се използва във фитотерапията, наистина може да причини отравяне, пише вестник „Всичко за семейството“.
Add comment