Най-прекрасното нещо, което ви се е случвало наскоро?
Подарихме си три дена приказка в „Дисниленд“. Бяхме обещали на дъщеря ми Калина да се срещне с любимите анимационни герои и се оказа, че и на нас ни беше забавно. Чудя се защо у нас няма такъв увеселителен парк.
Как минава един хубав ваш ден?
Единият вариант е да имам снимачен ден и смислена роля, приятен екип. Другият – когато репетирам активно в театъра. Хубаво прекаран ден е и когато си организираме с Калина и Виктор забавления.
Кога за последно се смяхте?
Наскоро се смяхме много хубаво с колеги. Ходих да гледам в Младежкия театър „Часът на вълците“. След това се видяхме с Койна Русева, Влади Люцканов, Малин Кръстев, Станка Калчева.
Кога за последно плакахте?
Едно от тъжните неща, които ни се случиха напоследък, е, че почина майката на Виктор. Това си беше тежък момент, защото внезапно ни отнеха един сравнително млад човек.
Кога за последно се почувствахте горда и доволна от себе си?
Доволна бях от постигнатото, когато ме наградиха от Киноакадемията за ролята в „Джулай“. Горда съм, когато правя нещо с ръцете си за Калина. Харесва ми да плета на една кука и й плета рокли обикновено. Дори правенето на питка също е повод за гордост.
За какво бихте влезли в огъня или да „убиете“?
Миролюбив човек съм. Отстоявам представите си за живота и работата, но не със силна конфронтация. Опитвам се да убеждавам. Когато се изчерпат мирните средства, просто вдигам ръце. Не си пилея енергията в ненужна посока. Човек трябва да си подбира битките.
Кое ви носи щастие?
Относително понятие е щастието. Когато дъщеря ми е усмихната и здрава, е немалък повод за щастие. Прегръдките и гушкането с нея също. Реализацията на работа също е важна за човек като мен, който освен домакински и женски амбиции има и други.
Ако трябва да избирате между кариерата и детето?
Не бих избирала. Кофти въпрос е, защото няма логика да не мога да ги съвместявам. Актьорството си ми е любов и не е логично да бъде спряно. Мисля, че ако съм недоволна майка и нереализирана жена, няма да съм добър родител и партньор.
Кое е трудното в съвместяването?
Най-трудно е разграфяването на грижите по Калина. Нямаме нито баби на разположение, нито бавачки. Затова организацията е по-трудна. Когато имам премиери, майка ми, която не живее в София, бива командирована тук.
Какво е любовта за вас?
Любовта е да имаш човек, с когото се чувстваш в хармония, да му се възхищаваш, да искаш да се грижиш за него и най-вече да даваш. Мисля, че даването е най-важно. Не е важно какво чувстваш, защото чувствата се променят всеки миг, по-важно е какво правиш за този някой.
Каква е тайната формула на успешната връзка?
Съвети не давам. Но е важно да разбираш другия, да се грижиш за него, но и да му даваш свобода.
А какво тогава за вас е свободата?
За мен е много важна. Не съм човек, който обича да бъде връзван за едно място, ситуацията. Промяната ми е много важна. Не съм човек, който може да се затвори някъде и да прави едно и също нещо.
Коя е последната роля, която снимахте?
Снимах в „Съдилището“. Ролята е малка, дава по-скоро цвят във филма. Играя жена, която е съседка на Асен Блатечки, самотна е и му симпатизира. Прехвърчат погледи, но дотам. Хареса ми биографията на тази жена. Стефан Командарев я създава по прототип на една готвачка, която остава сама, няма деца.
Какви са спомените ви от периода на снимките?
Снимачният период беше хубав, бяхме в село в Ивайловградско. За мен там беше оазис, нямаше го хаоса и бързането, истерията на града. Беше рай за мен, а и нямах тежки снимки както колегите, караха ме да водя едни кози, да режа кекс и да мия чинии.
Коя е последната роля, която репетирахте в театъра?
„Да се влюбиш в пеперуда“ на театъра в Търговище по пиесата „Пеперудите са свободни“ на Ленард Герш. Играя майката на сляпо момче, която е доста обсебваща, следи го и иска да има контрол над сина си. Претърпява промяна обаче и накрая е готова да го остави да лети, независимо дали ще си счупи крилата.
Какво се случва, когато завесата падне?
Зависи как е протекъл спектакълът. Единият вариант е да е голяма радост, че сме се справили. Понякога има умора. Понякога режисьорът идва и е доволен, друг път плаче от радост, а има и такива, които искат да уволняват. Обикновено отиваме в гримьорната и сваляме маските.
Най-смешното и неочаквано нещо, което ви се е случвало на сцената?
Непрекъснато стават такива неща. На едно от последните представления колегите счупиха чаша и трябваше да я прибера, за да не стъпи някой на стъклата. В пиесата „Да се влюбиш в пеперуда“ нося шапка и трябва да вляза важно през една врата, но тя е с ресни и капелата се закачи точно там. Трябваше да си я сложа пак и да продължа. Но няма огледало, няма къде да се погледна как точно съм я сложила.
Какво си повтаряте най-често наум или на глас?
Няма такова нещо.
А какво не обичате да ви повтарят?
Трябва да направиш еди-какво си. Не обичам да ми налагат нещо, което самата аз не съм преценила, че е нужно. Задължителностите ме изкарват извън равновесие. Осъзнавам, че самата аз го правя с дъщеря си, когато й казвам, че трябва да направи нещо, давам си сметка, че това е насилие над личната воля.
Източник: в. „Телеграф“
Leave a reply