Родител-приятел – да или не?

Много шансове да повторят съдбата на родителите си имат децата, които са свързани с приятелски и доверителни отношения със своите родители

Причината е, че родителят се възприема като по-голям приятел, от него детето взема пример и във всичко го копира. То без принуда признава авторитета на родителя, а тъй като за разлика от общуването със своите връстници прекарва повече време у дома, се ориентира по съдбата на родителите си.

Добре е, ако родителите, които са приятели с децата си, водят достоен начин на живот, имат вечни ценности, живеят пълноценен и щастлив живот. Тогава и детето израства щастливо и благополучно.

Ако пък не, тогава приятелството с родителите се превръща в капан: детето неволно копира не само поведението, но и съдбата на мама или тати.

Така че приятелството с родителите е нож с две остриета. Нещо повече, често става така, че получавайки от общуването с родителите си всичко, което му е необходимо, детето престава да възприема адекватно връстниците си, с тях просто не му е интересно, а и нуждата му от общуване е задоволена. Такова дете отначало бързо съзрява, а след това стремително остарява заедно с родителите си. То пропуска онези златни моменти на пубертетния период и младостта, когато другите деца се карат и се помиряват, влюбват се и ненавиждат, ходят на дискотеки и се учат да бъдат самостоятелни.

Особено тежко е на онези, които независимо от приятелството със своите родители усещат авторитарността на мама или татко, т.е. в даден момент вече биха искали да се измъкнат в големия свят, но вече не могат да го направят. Това може да се случи заради страха да не обидят родителя или пък заради неприспособеността си да започне самостоятелен живот. Причина за „омагьосания кръг“ е и фактът, че някои родители възприемат детето си като своя собственост. Тогава влизат в ход всякакви уловки от типа: „Бързо се прибирай, вдигнах кръвното!“.

Обикновено подобна опасност дебне децата, които растат в непълни и неблагополучни семейства. И това засяга в еднаква степен както момичетата, така и момчетата.

Детето просто става заложник на проваления личен живот на родителите си, на сурогата на семейно щастие, а след това и само повтаря съдбата на възпитавалия го родител, пише вестник „Феномен“.