След 23 години брак май вече нямаме какво да си кажем
С жена ми бих казал, че имаме добро семейство, женени сме вече 23 години и досега сме живели предимно добре. Имаме две момчета – и двамата са добри деца, не можем да се оплачем по никакъв начин.
Животът ни може и да не е бил идеален, знаете какви са времената, а чак богаташи никога не сме били, но истината е, че винаги сме били сравнително добре осигурени, с малко изключения, винаги сме се оправяли и нищо особено не ни е липсвало.
Но напоследък започна да става така, че децата вече пораснаха, вече се отделят от нас, с жена ми сме все повече сами заедно и наскоро изведнъж осъзнах, че вече нямаме какво да си кажем.
Доскоро като че децата и ежедневните неща около тях са били основна тема, а вече тя почти отсъства. И сега, след като си кажем няколко битовизми – за някоя сметка, евентуално някоя клюка за някой познат, се възцарява мълчание. Тя си сяда на компютъра, аз зад телевизора и така е вечер след вечер.
Това нормално ли е, при всички семейства в края на краищата така ли се случва?
Д.К., София
Leave a reply