Съпругът ми е единствения мъж, с когото съм била

mum
Сега обаче се появи другият, не смятам да изневерявам, но все пак…

Значи аз се запознах със съпруга ми, когато бях само на 16 години. До 15-годишна възраст си играех с кукли, на 16 години вече имах първото си гадже. Той ми беше първата и все още единствена любов!

Връзката ни беше прекрасна, истинска, по детски чиста. Обичаше ме много, аз също. Казах му, че искам да си запазя девствеността за този, който ми стане съпруг. Той ме разбра. И така и стана! Може за някого това да е смешно, но аз се гордея от този факт. Защото такива като мен вече смело могат да ги запишат в червената книга на изчезващите видове.

Дадох дума на себе си и я спазих. Разумът винаги ме е водил, винаги е надделявал над чувствата. 3 години бяхме гаджета и решихме да се оженим. Аз бях на 19 години, той на 24 год. Омъжих се за него толкова млада, защото много го обичах.

Бях срещнала моя принц и не виждах смисъл да търся нищо повече. Омъжих се за първата си любов! След година и половина се роди нашата прекрасна дъщеря.

И животът ни повлече, като всяко българско семейство – проблемите и радостите ни вървяха ръка за ръка… В момента съм на 30 години, имам хубава работа, срещам се с много и различни хора.

Срещнах и него – този, който ме плени само с една усмивка, само с един поглед само с една дума… Влюбена съм безумно много в него, а и той в мен. Чак ме хваща страх от това, че подобно нещо ми се случва и аз сякаш нямам сили да го спра.

Далече съм от мисълта да изневеря на съпруга ми, защото просто не мога, защото никога не съм имала друг мъж! Но… има едно голямо НО?!

Знам прекрасно това, че животът е всичко друго, но не и игра на съдбата. Всеки пише сам своя сценарий и плаща със своя цена за него. Докато правя това, което трябва, не мога да правя това, което искам.

Кажете ми да бъда ли по-смела или да бъда това, което съм била до момента?! Истината е, че съм адски объркана и усещам, че душата ми е пред експлоадиране… Приемам това, което ми се случва в момента, като изпитание и не знам дали и как ще издържа на това изпитание… Объркана съм!

М.М., София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

2 коментара

  1. ≠Гергана≠ says:

    Съдбата много често ни поставя препятствия, които ние трябва да преминем. Любовта обаче, тя винаги е дар. Най-жалкото нещо в тази история ще е, че след като се разделиш с мъжа си ( любовта си е любов и нищо няма как да я спре) детото ви ще пострада. Липсата на един родител в живота на всяко дете е ад, казвам ти го от личен опит. Но въпроса е друг готова ли си да оставиш този който те обича,да оставиш детето си без един родител, за любов която е временна не повече от 3години. Защото той е свобиден мъж може да продължи, а ти имаш дете за което трябва да се грижиш и което трябва да възпитаваш. Готова ли си да захвърлиш живота на мъжът който те е чакал, защото те е обичал, мъжът който може би ще бъде с теб до старини, за една любовна авантюра. Може би трябва да разбереш едно, че когато вече си голяма имаш задължения към мъж и дете не може да си същата 19 годишна егоистка ( макар че и аз направих същото, но това е отделен въпрос), която не иска да прави секс с момчето преди сватбата а след сватбата да се влюби и да е готова да остави това до сега. Сама прецени, просто знай че в ръцете си държиш не само твоя но живота на още 2ма.

  2. Лидияна says:

    Много хубав съвет, браво Гергана….

Добавете коментар