За египетската култура е характерна удивителната взаимовръзка между дума и образ
С йероглифното писмо са тясно свързани много могъщи амулети. Сред тях е знаменитият символ на живота анкх. Като йероглиф този знак означава живот, а като символ – безсмъртие.
В него се съчетават кръст – символ на живота, и кръг – символ на вечността, които заедно означават вечен живот, формата му може да се разглежда като комбинация на мъжки и женски символи, на Озирис и Изида, като съюз на земното и небесното.
Този знак може да представлява магическите възли, обединяващи всички неща в единен Възел на Изида – богинята на любовта и живота, която според мита съединява разпръснатите части на божествения си съпруг Озирис, символизиращ мистерията. Така и човекът се приобщава към висшето знание, развивайки волята си, правейки усилия за обединяване с висшето си истинско Аз, където живее съзнанието за собственото му безсмъртие.
Формата му може да бъде изтълкувана като изгряващо слънце, както и като ключ (едно от названията му е „ключ на живота” или „ключ на Нил”). Анкх е магически символ на мъдростта, придобита в резултат на инициация – ключ към тайно знание, сила, власт. Свързан с концепцията за вечния живот, анкх широко се използва от египетските художници и се среща в много паметници на изкуството.
Всички богове са изобразявани с този знак в дясната ръка; от него зависи животът на всяко същество – както божествено, така и смъртно. Боговете даряват с този знак царете и душите, оправдани в залата на Съда, и този, който го получи, живее в продължение на „сто хиляди милиона години”.
Знакът анкх се нанася върху стени на храмове, паметници и утвар, като символ на неизчерпаема жизнена сила. Египтяните го изобразяват върху амулети, за да удължи живота им на земята. С него погребват мъртвите, уверени, че ги очаква живот в отвъдното. Съществува представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта.
Анкх е свързан с въздуха и водата, като елементи на живота. С въздуха – в контекста на идеята за „диханието на живота”, което боговете дават на човечеството чрез царя. В скулптурни изображения богове поднасят този символ към носа на царя или (върху релефи) самият антропоморфен знак на живота носи след царя ветрило и веейки, го дарява с вечен живот.
Форма на анкх понякога придавали на различни ритуални съдове. От тях Изида, Нефтида, Toт и Анубис измиват мъртвия с вода, давайки му възраждане. Магическата сила на знака на живота преминава в течността, налята в този съд.
За ранните християни от Египет – коптите, анкхът символизира вечния живот, дарен на човека благодарение на жертвената смърт на Спасителя.
Leave a reply