Личният пример учи най-добре
Азбучна истина е, че родителите не могат да научат детето да уважава околните, ако те самите: а) не демонстрират уважение към другите, и б) не се държат уважително към личността на наследника си. Първото правило го знаят всички. Второто обаче поставя много въпроси за баланса в отношенията родител-дете.
На-голямото изкуство във възпитанието е да се съчетаят изискванията за подчинение, неминуеми в ранната детска възраст, с принципа за взаимно уважение, обясняват психолозите. Подчинението поражда страх, а когато човек се чувства застрашен, обикновено не изпитва доверие и уважение нито към родителите си, нито към другите хора. Напротив, той предизвиква съпротива. Точно обратен е ефектът, когато майката и бащата налагат изискванията си, но едновременно с това показват своето уважение към личността на детето си. Елементарен пример – когато изслушвате търпеливо 3-годишния си син и проявявате интерес към думите му, показвате как се държат възпитаните хора. Това е единственият начин да го научите и той да слуша внимателно – вас и другите хора. Ако в речника ви често присъстват „моля“ и „благодаря“, детето от малко ще осъзнае, че те са част от нормалната комуникация в семейството и в обществото.
Възпитанието с уважение не изключва поставянето на ограничения. Израз на уважение е да бъдете едновременно учтиви и твърди.
Учтивостта изразява уважението към вашия син или дъщеря, а твърдостта е белег на отговорност към това, което трябва да бъде направено. Ако детето ви изненада със сцена в супермаркета, трябва да го изведете навън не грубо, но твърдо и да изчакате, докато избликът премине. След това спокойно попитайте: „Сега готов/а ли си да опитаме отново.“ По този начин то ще научи, че тръшкането не може да отмени планираното пазаруване.
Leave a reply