Всеизвестен е обичаят да се посрещат гостите с хляб и сол, символизиращ гостоприемството
Нима нашите прадеди не са употребявали нищо по-вкусно за храна от хляба и солта? Разбира се, причината е в сакралното, мистично значение на тази храна…
Хлябът е бил символ на благополучието. Предлагайки на госта си хляб, стопаните на дома сякаш са споделяли с него своето богатство. А солта се е смятала за амулет срещу нечиста сила: човек, който таи лоши чувства към теб, няма да рискува да вземе солта. Излиза, че този, който се почерпи с даровете на хляба и солта, не може да бъде враг.
Солта, която днес струва стотинки, някога се е ценяла скъпо. Поради липсата или недостига на сол са започвали народни вълнения и въстания. Тогава защо да се учудваме на поличбата, според която разсипаната сол предвещава кавга? Явно, че човекът, който пилее такова богатство, няма да прокопса. Ако гостът разсипе солта, се смятало за връх на неуважението към домакина. И нямало по-сигурно средство да се изрази презрение към семейството от това, нарочно да се обърне солницата. В античния свят разпиляната сол означавала също и край на приятелството. По същия начин се оценявало и оскверняването на хляба: хвърлено на пода или на земята парче се смятало за оскърбление към дома и домакините. Затова пък човекът, с когото си споделил хляба си, ти става приятел, пише вестник „Феномен“.
Leave a reply