Да чукнем на дърво, но как?

Кой не познава навика да почукаме на дърво против уроки?

А защо именно на дърво? Откъде е дошъл този обичай, каква е тази увереност, че като се докоснем до растението, му предаваме нашите проблеми?

Оказва се, че още в древността ранените воини търсели дърво. Смятало се, че ако го докоснат и се „заредят“ с енергията му, по-бързо ще оздравеят. За особено ефективни в тази своеобразна терапия се смятали дъбът и борът. Било прието преди дълъг преход или битка бойците да се „подхранват“ с тяхната енергия. Затова отпреди векове тези дървета са смятани за свещени.

Всяка страна има свои суеверия, традиции и поверия. Някои се различават, други си приличат. И все пак най-разпространената е чукането на дърво. Още като малки ни учат на нея, „да не ни е уроки“.

Този обряд дължи появата си още от дохристиянски времена. Тогава по този начин хората молели дървесните духове за милост и снизхождение. Древните вярвали, че в дъба живее духът на бога-гръмовержец Перун, тъй като именно в това дърво най-често удрят мълнии. Но по онова време не било задължително да се чука на дървото, достатъчно било човекът да се разкае за извършеното и да се докосне до ствола му. По-късно хората започнали да чукат по дървото. Когато някой не се сдържал да се похвали, почуквал на дървена повърхност, за да заглуши звука от гласа си.

С покръстването в християнството традицията не изчезнала, а обратно – придобила нови подробности. Църквата свързва този обичай с чудодейната сила на Светия кръст. Именно от онова време се появил обичаят да се почука три пъти, при това не всяко дърво било годно за тази цел, пише вестник „Феномен“.