Делфините са умни й дружелюбни, о учените открили друга, много по-тъмна страна в природата на делфините
„Те са много умни, но както и хората, могат да бъдат противни и коварни“, казва Ричард Конър – служител в Университета в щата Мазачузетс в Дармът и съуправляващ на Асоциацията за изследване на делфините.
Когато настъпва брачният сезон, между делфините се води яростна борба за самките. През 80-те години Конър и колегите му са първите, които документално фиксират, че мъжките
агресивно се домогват до плодовитите женски в Залива на акулите в Австралия. Самците яростно се нахвърлят върху своята избраница. В един от случаите в такъв „лов“ преследването продължава 85 минути, като ловецът и плячката преодоляват разстояние от седем километра.
При по-нататъшни наблюдения става очевидно, че съставът на тези групи от самци може да бъде много непостоянен. Малки екипи от „ергени“ обикновено са част от по-големи „компании“, достигащи до 14 самци.
Установено е също, че женските изобщо не горят от желание да участват в тези брачни игри.
„Агресията на самците по отношение на женския пол се изразява в преследване, удари с опашка, с глава, ухапвания“, пишат Конър и колегите му в статия, публикувана през 1992 година.
Женските често се опитват да избягат, но успяват да го направят само една от четири. смъртният грях на детеубийството
Решителните опити на самките да се избавят от преследването на самците, склонни към доминиране, могат да се окажат проява на още една зловеща истина за делфините.
„Подхвърлянето на бебета“ звучи като название на весела игра, но това може да бъде и начин, с който възрастните самци пребиват до смърт новородените си деца.
През 1996 и 1997 г. 37 млади делфини афалини се оказват изхвърлени на плажовете в щата Вирджиния.
На пръв поглед може да изглежда, че с тях всичко е наред, но в резултат от аутопсии са открити тежки наранявания, нанесени с тъп предмет. Установени са травми главно на главата и гърдите, „множество счупвания на ребра, разкъсвания на белите дробове, натъртвания на меките тъкани“!
Открити са много доказателства, че за гибелта на младите животни са виновни възрастните делфини. В частност, един от учените наблюдава няколко поведенчески събития, обозначени като „подхвърляне на деца“ в крайбрежните води край град Вирджиния Бич. По този начин самците пребиват до смърт чуждите деца, за да могат майките им отново да се разгонят.
През 2013 г. учените виждат как мъжки делфин атакува новородени, макар че малките, за щастие, успяват да избягат.
Ако детеубийството е пряка и явна заплаха в обществото на делфините, то самката може да прояви благоразумие, опитвайки се да се чифтосва с много самци от различни стада, смята Конър. По този начин мъжките няма да знаят кой от многото е бащата и вероятността да убият новороденото делфинче намалява.
Съществува и още една изненада в поведението на делфините при чифтосване. През 2004 г. изучаването на наследствеността в популация от делфини в Залива на акулите позволява да се установи, че тези млекопитаещи практикуват от време на време инцест (кръвосмешение).
Един самец, известен като BJA, през 1978 г. става баща, а 15 години по-късно, през 1993 г. се чифтосва със собствената си дъщеря. Подобно е изследването, публикувано през 2010 година. То потвърждава, че честотата на случаите на кръвосмешение в конкретна популация съвсем не е случайно.
А повечето хора мислят, че акулите са лоши…
Add comment