Кой не познава навика да почукаме на дърво против уроки?
А защо именно на дърво? Откъде е дошъл този обичай, каква е тази увереност, че като се докоснем до растението, му предаваме нашите проблеми?
Оказва се, че още в древността ранените воини търсели дърво. Смятало се, че ако го докоснат и се „заредят“ с енергията му, по-бързо ще оздравеят. За особено ефективни в тази своеобразна терапия се смятали дъбът и борът. Било прието преди дълъг преход или битка бойците да се „подхранват“ с тяхната енергия. Затова отпреди векове тези дървета са смятани за свещени.
Всяка страна има свои суеверия, традиции и поверия. Някои се различават, други си приличат. И все пак най-разпространената е чукането на дърво. Още като малки ни учат на нея, „да не ни е уроки“.
Този обряд дължи появата си още от дохристиянски времена. Тогава по този начин хората молели дървесните духове за милост и снизхождение. Древните вярвали, че в дъба живее духът на бога-гръмовержец Перун, тъй като именно в това дърво най-често удрят мълнии. Но по онова време не било задължително да се чука на дървото, достатъчно било човекът да се разкае за извършеното и да се докосне до ствола му. По-късно хората започнали да чукат по дървото. Когато някой не се сдържал да се похвали, почуквал на дървена повърхност, за да заглуши звука от гласа си.
С покръстването в християнството традицията не изчезнала, а обратно – придобила нови подробности. Църквата свързва този обичай с чудодейната сила на Светия кръст. Именно от онова време се появил обичаят да се почука три пъти, при това не всяко дърво било годно за тази цел, пише вестник „Феномен“.
Add comment