Израснах в бедно семейство. Баща ми имаше проблем с алкохола, а мама работеше и заради него. Имам по-малка сестра – тя е здрава, а аз съм незряща. Още от малки татко ни делеше. Всичко отиваше за сестра ми, а за мен – нищо. Чувствителна съм и тези неща ги преживявах тежко, но се примирих.
Израснах в училище за деца с нарушено зрение. След като навърших 17, започнах да получавам пенсия. Години наред я давах вкъщи, а за себе си не оставях и стотинка. Сестра ми се омъжи, мама почина и аз останах да живея с баща си. За него бях боклук, чудовище, ненормална и каква ли още не. Опитваше се по всякакъв начин да смачка самочувствието ми, защото знаеше колко съм чувствителна, и всяка негова дума ме нараняваше дълбоко. Направи всичко възможно да ни настрои една срещу друга със сестра ми и успя.
Аз ли съм виновна, че съм се родила така?
Когато беше с нея, злословеше срещу мен, а когато беше с мен, говореше против нея.
Не издържах вече и реших да потърся някого, с когото да създам семейство. Имах нужда от обич и топлота – бях вече на 47. Моя близка ми каза, че прочела някъде обява от незрящ мъж. Намери я, даде ми я и аз се обадих на посочения телефон. Така се запознах с Димо. Хванах се за него като удавник за сламка. Той ми каза, че не пие и не пуши, но после разбрах, че ме е излъгал. Запознах го с баща си, но той не го хареса. Заяви, че двамата сме недъгави идиоти, които ще умрат като кучета, затова да не разчитаме за нищо на него. После ме изгони. Така отидох с Димо в неговия дом.
Една година никой не ме потърси – нито сестра ми, нито татко. Притесних се как ли са и непрекъснато мислех за баща си, когото оставих сам, а той беше вече доста възрастен. Започнах да изпитвам вина. Вдигнах телефона и позвъних у дома, но никой не отговори. Разтревожена, се обадих на сестра си. От нея разбрах, че татко е претърпял лека сърдечна операция и вече е добре.
Седмица по-късно двамата с Димо отидохме у дома и, слава Богу, баща ми вече беше на крака. Вместо да ми се зарадва, той отново ми напомни да не разчитам на него и добави, че не му пука, дори да се избием със сестра ми за наследството, когато той си отиде от тоя свят. Точно тогава пък Димо започна да мрънка, че му се пие нещо, и аз отидох до магазина да взема алкохол и нещо за ядене. Парите ми свършиха и когато се прибрах, поисках от татко. Той обаче не ми даде. Ядосах се – толкова години бях внасяла в семейния бюджет пенсията си, а сега не можеше да ми даде дори някакви смешни левчета. Когато баща ми излезе, отворих бюфета, където знаех, че държи парите си, и намерих дебела пачка. Без да се замисля, взех 100 лв. и на другия ден с Димо си тръгнахме.
Но знаете ли, тези 100 лв., взети по нечестен начин, сега ми тежат. Сгреших, но не мога да го споделя дори с Димо, защото той и без това няма чувства към мен. Държа на брака, а вече две години живея с него на семейни начала единствено да не съм сама и да не съм вкъщи с баща си. Не се оплаквам – такава ми била съдбата. С течение на времето превъзмогнах своята чувствителност и се примирих, че едни ме уважават, а други – не.
Моля, не ме съжалявайте… Просто исках да споделя с някого болката си!
Дарина
Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply