След като я тресна склерозата реши, че не се грижим да нея и я бием
Баба ми е на 87 години и от известно време е с тежка склероза. Живее сама в голям четиристаен апартамент в центъра на Бургас, докато аз със семейството ми от близо двайсет години съм на квартира, макар че в този апартамент съм израсъл.
Стана така обаче, че родителите ми се разведоха, баща ми е в друг град с новото си семейство, а майка ми почина млада. На двайсет и две години аз се изнесох на квартира, тъй като няма какво да се лъжем, трудно се живее с възрастен човек.
А пък и тя никога не е била лесна за съжителстване, дори и като млада. Донякъде една от причините да се изнеса на квартира беше именно да не се изпокараме.
След това се ожених, хората са ме питали защо живеем по квартири при наличието на огромен апартамент, но и жена ми не желаеше, а не съм сигурен дали и бабата щеше да ни приеме.
Въпреки това с нея винаги сме имали добри отношения. Поне веднъж седмично отивах да я видя, чували сме се по телефона през ден-два. Когато нещо трябва да се направи, винаги съм търчал да и го оправя. И преди около месец изведнъж разбрах, че сключила договор за гледане с някакъв млад турчин от Източните Родопи. Той щял да я гледа, а след смъртта й, щял да наследи апартамента.
Разбрах, че му разправяла на него и на съседите, че не съм я поглеждал, че съм я биел, че съм й откраднал скъпоценностите… Нищо вярно няма в това, но освен че ме орезили, не лиши и от дома, в който прекарах цялото си детство.
З.С., Бургас
Leave a reply