Романтичните комедии са пълни с женски стереотипи: нескопосаната красавица, мрачната работохоличка, лакомията, която тежи 42 кг. Но съществуват ли в реалния живот такива жени? Как ли пък не, казва в априлския си брой сп. „Glamour”.
Нека ти издам една тайна: повечето хора с трудова заетост в медиите всъщност са неосъществени кинодейци, които чакат своя звезден миг и никога не спират да се надяват, че един ден творчеството им ще изгрее на голям екран. И аз не съм изключение – имам си хубава работа, пиша за различни списания и телевизионни предавания, но истинската ми мечта е да създам сценарий за филм. Доскоро светлият ми пример бе моят приятел Орлин, който направи кариера в Холивуд. Дори по едно време работеше с Майкъл Мадсен, който тогава беше голяма звезда… Обикновено в нашата компания разказваме историята на Орлин дотук. Така де, кой се интересува от дребната подробност, че той всъщност чистеше басейна на известния актьор, докато филипиниите не подбиха пазара, след което му се наложи да се върне в България. Сега обаче Орлин е истински спец по холивудските работи. Наясно е със системата на големите киностудиа и затова понякога го карам да разиграва с мен въображаеми разговори на високо равнище, в които представям на разни мастити продуценти своите идеи за бъдещи филми. Днес на масата е сценарий за ниско-бюджетна комедия. Докато аз ентусиазирано разказвам сюжета, Орлин леко почуква по папката, в която би трябвало надлежно да са принтирани 180 страници с остроумни реплики и неочаквани обрати, и целенасочено отказва дори да я отвори. Изслушва ме любезно, след което прави кратка драматична пауза и дълбокомислено отговаря: „Мда, звучи интересно. Но в момента сме се насочили към филми за настолни игри. Много добре се приемат от публиката.“ Хм. Никога не съм преставала да се удивявам на безумията, които холивудските компании си мислят, че хората искат да гледат. Още по-изумително е колко често се оказват прави. Въз основа тези мои наблюдения съвсем скоро очаквам да се появят в кината следните заглавия: „Акули срещу вълкодави“,,Дебелият космонавт“, „Човешки пух“ (хорър), „Умни момичета“, „1лупави момичета“ (продължение на „Умни момичета“) и „Неозаглавен проект със симпатичното мече от рекламите на тоалетна хартия“. Колкото и странно да звучат тези филми, аз съм готова да напиша всеки един от тях. Но най-много ме влекат романтичните комедии. Малко ме е срам да си призная, че ги обожавам, въпреки че жанрът доста западна през последните 20 години. Може и да изглеждам като слабоумна кифла, но направо се разтапям от кеф, когато хората се влюбват на екрана. Напълно съм готова да оставя здравия си разум пред вратата на салона за два часа – и бездруго през това време ще ми трябва само кофа с пуканки. Според мен романтичните комедии са поджанр на научната фантастика, в който важат правила, различни от тези, на които сме свикнали да се подчиняваме в живота. Не мисля, че има някаква разлика между Елън Рипли от „Пришълецът“ и коя да е героиня на Катрин Хейгъл. Те са еднакво нереални… и това е толкова прекрасно. Затова и съвсем закономерно в комедийния свят виреят един куп женски видове, които подобно на вълкодавите не съществуват в действителността. Ето няколко примера:
Смотлата – Камерън Диаз е Великолепна и незабравима смотла В „Ах, тази Мери“
Когато красива актриса получава главна роля, продуцентите започват да се чешат по главата и да се чудят какви недостатъци да й препишат, за да я направят поносима за останалата част от женското население. Няма как да е дебела или с акне – никой няма да плати билета за такъв филм. В киното жена, която не изглежда 100% перфектно, е абсолютно табу – все едно да показват на публиката как мъртва медуза се разлага на плажа в продължение на два часа. Затова се намира просто решение – красавицата трябва да е чаровно нескопосна. И така, 100% перфектно изглеждащата жена постоянно се удря в разни предмети и залива със супа добродушното си гадже (който май се казва Джош Лукас. Или Джош Джордж. Знам със сигурност, че има две първи имена. Брад Майк? Фред Том? Да, точно така – Фред Том). Смотлата се блъска в знака „Стоп“ винаги когато го срещне по пътя си и събаря цели рафтове с чаши в магазините за домашни потреби. Въпреки че е висока 175 см и тежи 50 кг, тя прилича на пиян носорог, който никога не е бил част от човешкото общество. Но Фред Том я обича такава, каквато е.
Обсебената от кариерата си, яко спечена мацка – Катрин Хейгъл играе спечена перфекционистка, „излекувана“ от Джерард Бътлър в „Грозната истина“
И аз редовно работя по 16 часа на ден. Въпреки това смятам, че съм нормален и достатъчно възпитан човек. Но не така изглеждат работещите жени на екрана.
Те постоянно и истерично ръмжат заповеди в хендсфрийто си и крещят на околните: „Нямам време за това!“. Често сценарият изисква от яко спечената кариеристка да преподреди приоритетите си и да събуди своя закърнял сексапил. Тогава й се налага да прави разни унизителни глупости, като например да облизва съблазнително хотдог. Освен това искам да попитам: откога е задължително, щом имаш работа, прическата ти да е издърпана назад в строг кок? Да не би сценаристите да смятат, че пуснатата коса ни пречи да се концентрираме?
Кльощавата жена, която е красива, но ненаситна – В „Яж, моли се и обичай“ Джулия Робъртс се тъпче здраво в Рим и въпреки това пристига в Индия слаба като фиданка
Мога да си затворя очите за много нереални неща във филмите, но една от най-големите фантасмагории на всички времена е слабичката героиня, която се държи като освирепяло прасе, когато наоколо има храна. Освен това останалите участници в сюжета – родителите й, приятелите й, шефът й – пригласят на тази огромна лъжа. Те непрекъснато й казват да спре да се тъпче. А горката кльощава актриса, която най-вероятно шест месеца е била на диета, за да получи ролята и да я изиграе достоверно, им отговаря с неща като: „Оставете ме на мира! Обичам чийзкейк. И ако искам да изям цяла тава чийзкейк, никой няма да ме спре!“ Ако се вгледате по-внимателно, ще можете да видите ребрата на тази жена през роклята й, защото тя наистина е убийствено слаба. Както подобава на една истинска любителка на чийзкейка, нали така?
„Разбира ce Холивуд си има своите правила – не само грозните, но и възрастните жени са забранени.“
Дамата, която работи в артгалерия – Дженифър Анистън управлява арт галерия (собственост на ексцентричен художник, разбира се) в „Раздялата“
Наистина ли около Холивуд има толкова много галерии? Да не би хората там да купуват изобразително изкуство ежедневно? Тази класна/луксозна/интелигентна професия е любима на киното. Подобно на преподавателка в начално училище или илюстраторка на детски книжки, в очите на мъжете тя звучи добронамерено, достъпно и незаплашително. Жената, работеща в художествена галерия, може да има следните реплики: „Избършете прахта от платното на Уорхол. Онова, което прилича на разлята доматена супа. Очакваме посещение от голям купувач и тази сделка е жизненоважна за кариерата ми. Нямам време за това!“
Галерийното клише е едно от малкото, които си имат и мъжки аналог. Обикновено, когато в романтична комедия се появи красив и чаровен мъж на място, приятелката на героинята казва: „Той е толкова успял. Той е… – нека го кажем в един глас – архитект!“ Баща ми е архитект и мога да ви уверя, че тази професия определено не е най-разпространената на планетата. Виждала съм негови снимки от международни срещи с колеги от цял свят и нито един от тях не прилича на Патрик Демпси.
Особнячката въздухарка – Шантавата стюардеса (Кирстен Дънст) необяснимо се интересува от депресанта (Орландо Блум) в „Елизабеттаун“
Това момиче носи ефирни блузи, обича да танцува под дъжда и плаче неутешимо, когато види обява за изгубено куче. Тя е в състояние да завърти глобуса със затворени очи, да сложи пръста си на някое място и да се пренесе там. Особнячката въздухарка се появява в доста филми… и никъде другаде. Но тя има важна роля: без нея нямаше да съществува фантазията, че дори когато един мъж е скучен до смърт, той заслужава жена, която да го намира за интригуващ и да освежава монотонния му живот, като го кара да скача гол в чужди басейни.
42-годишната майка на 30-годишния главен герой – Сандра Бълок не играе майката на Райън Рейнолдс в „Предложението“, но е достатъчно млада по холивудските стандарти
Ако се замислиш за миналото на майката от романтична комедия, ще установиш следното: когато „мама“ е била в пубертета, една седмица след първата си менструация е забременяла и родила бебе, което впоследствие е пораснало и станало симпатичният главен герой. Направо съм заинтригувана от мръснишкия полов живот на мамчето тийнейджър. Предпочитам да гледам филм за него, вместо този, за който си купих билет. Разбира се, Холивуд си има своите правила – не само грозните, но и възрастните жени са забранени. Това е довело до някои изкривявания в мисленето на публиката. Така например, когато видях плаката на „Предложението“, ми хрумна, че във филма Райън Рейнолдс е син на Сандра Бълок, който ще предложи на майка си да я изпрати в старчески дом.
Грозната истина
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply