Не искайте вашето дете да учи усърдно по всички предмети. Не бъдете от тези родители, които искат от детето си да е изрядно по всички предмети
Психолози от университета „Рединг“ във Великобритания твърдят след изследвания, че децата на амбициозните родителите се учат по-добре, но едновременно с това и повече страдат. Тези майки и бащи ги заставят да учат много по всички предмети, дори и по тези, които не харесват. Това води до сериозно натоварване и стрес, които може да се отразят негативно на физическото и на психичното здраве. Според английските учени децата, които се занимават с онези предмети, които им харесват, и не хвърлят излишни сили в останалите, са най-успешни и в ученето, и като цяло в живота.
Освен това приемете, че вашето дете е от поколението, чиято цел е с минимални усилия да постига максимални резултати
Това е и определение за ефективност и само дано учителите му също да го споделят. В превод, оставете синът или дъщеря си да учи по част от предметите толкова, колкото прецени, за да получи нужните му оценки. Дори да имате манталитет на отличничка или зубрач, с извинение, от собственото си гимназиално образование, не го пренасяйте върху детето си. Приемете, че тогава се е налагало да учите повече, защото нямаше интернет.
Не се предавайте напълно в педагогическите си усилия по всички дисциплини
Говорете със сина или дъщеря си, че ефективността е трудно нещо – обикновено с минимални усилия не се постигат максимални резултати. И щом иска да следва примерно информационни технологии, по математика трябва да полага максимални усилия. Същото важи за литературата и история, по които ще се явява на изпит, за да влезе право. По тези предмети въпросът „Това сега защо да го уча“ си има съвсем ясен отговор.
И хич да не ви цитира Айнщайн, който отвърнал, като го питали за скоростта на звука: „Не нося такава информация в ума си, понеже тя е лесно достъпна в книгите“. Афоризмът на великия физик няма да му помогне да влезе нито в СУ, нито в Оксфорд, където първо проверяват знания, а едва във втория етап – мисленето.
Вие пък си повтаряйте друго от Айнщайн:“Стойността на образованието не е в изучаването на много факти, а в обучението на ума да мисли“. Дали българското училище се справя с тази задача е спорно, така че е разумно родителите да се погрижат за това. Частни уроци по мислене няма, само вие можете да ги преподавате на детето си всеки ден.
При това не забравяйте, че поколението на вашия тийн – т.е. на родените през новия век, доста прилича на т.нар. милениали (родените през 80-те и 90-те години). Мрази задълженията, но с готовност се ангажира с всичко, което го вдъхновява. Може да го прави дълго, да не се отказва при трудности, даже да се радва, когато срещне предизвикателства. Защото това поколение се чувства удобно при промяна, по-гъвкаво е от предишните и обича рисковете.
Остава само да прокарате причинно-следствена връзка между всяко защо-това-да-го-уча и бъдещето, за да го превърнете във вдъхновяващо предизвикателство за тийна. После нямате грижи.
Leave a reply