Постоянното натякване, че са сгрешили понижава самочувствието на децата

Децата правят много грешки, но така се учат и порастват

Лошото е, че възрастните често не дават на децата тази възможност, защото реагират емоционално, избухват и наказват

Много родители са сигурни, че от грешката детето трябва да се засрами, дори да не е искало да направи нещо лошо. Във всяка възраст е вредно само да му се карате, а в предучилищна и начална училищна е особено вредно. Това занижава самооценката му, прави го несигурно, нерешително и доста нервно.

Няма смисъл дълго да фокусирате своето и неговото внимание върху допуснатата грешка, ако не покажете изход. Не зацикляйте върху това кой е виновен. Концентрирайте се върху онова, което трябва да се направи. При по-големите се съсредоточете и над последиците от грешката.

Малкото дете не може винаги да се държи добре и да се справя безупречно. Ако само му се карате, то си мисли: „Сгреших, сега какво да правя?“. Понеже възрастният не му показва начин да излезе от положението, в съзнанието му се запечатва: „Сбърках, значи съм лош“. То започва само да търси изход и често стига до извода: „Сбърках, трябва да го скрия, иначе ще стане лошо“.

За да не се стига дотам, задължително не само посочвайте грешката, а подсказвайте как да я поправи

Добър начин е например спокойната ви молба детето да направи нещо за компенсация. Така му давате право да се реабилитира, да изкупи вината си. Учите го и да поема отговорност, защото то разбира, че когато сбърка, може да поправи грешката си, като я признае и помоли за помощ.

Много важно е да давате пример, признавайки своите грешки. Ако сте сбъркали в отношението си към детето, погледнете го в очите и кажете: „Не бях прав, извини ме и ми помогни да се поправя“.

Не бъдете злопаметни

Не напомняйте в продължение на седмици и месеци на детето, че еди-кога си е загубило кецовете, закъсняло е, забравило е да си даде тетрадката за проверка, счупило е новата игра и т.н. Много възрастни смятат, че това е част от процеса на възпитание. Но с постоянното пилене рушите самооценката на детето и напълно блокирате желанието му да се учи от грешките си.

Допусне ли грешка, простете веднага и направете нужните изводи

Не се карайте, не четете назидателни лекции, а заедно анализирайте, като задавате прости въпроси: Защо се случи това? Какво мислиш, че трябва да сториш, за да го поправиш?. Не подсказвайте, не давайте готови отговори, нека то ги потърси само, като вие само го насочват