Детската лъжа невинаги се превръща в лош навик

Родителите изпадат в шок, когато се сблъскат за първи път с детската лъжа

Невинаги обаче става дума за начало на лош навик. Първото, което специалистите ви съветват да установите, е дали си имате работа действително с лъжа, а не с приумица на въображението.

В игрите децата често смесват въображаемо с реално и не могат да различат къде е истината и къде измислицата. Задача на родителите е да се научат да разпознават тънката граница между фантазия и лъжа. Няколко са външните признаци, по които да определите, че то лъже – отклонява поглед, избягва да ви гледа в очите, търка си окото или веждата, докосва брадичката, държи си ръцете в джобовете или ги слага на гърба, почесва си върха на носа, пипа си врата, закрива с длан уста, покашля се, прави ненужни паузи.

Но и като забележите тези признаци, не бързайте да го обвинявате. Анализирайте собственото си поведение. В повечето случаи именно то и методите на възпитание са причина за детските лъжи.

Проблемът най-често възниква в семействата, в които авторитетът и властта на родителите нямат граници. Детето се опитва да прояви своята индивидуалност и лъжата е единственият му начин да се разграничи психологически от мама и татко.

Лошият пример също е причина за лъжа

Ако родителите говорят неистини, ако не изпълняват обещанията си, те затвърждават у детето убеждение, че е нормално да премълчаваш и изкривяваш фактите.

Подтик да лъже може да е недостатъчно внимание

То иска да привлече родителите си, като се покаже по-добро и по-значимо. Хвали се с несъществуващи постижения или си приписва неизвършени пакости.

Страхът от наказание е основният мотив, подбуждащ към лъжа

Отключва се природен инстинкт за самосъхранение, ако възрастните не подбират своите възпитателни методи, позволяват си да обиждат и да накърняват достойнството на детето.

Повишеният контрол и прекадената грижа също подтикват малкия да лъже в опит да защити личното си пространство

Особено характерно е за 3-5-годишните, които започват да се изграждат като личности, а също и на прага на тийнейджърската възраст.

Понякога детето лъже и когато е обидено на родителите си

Така то подсъзнателно иска да им предаде своя вътрешен дискомфорт и да привлече вниманието им към проблема си.

Хванете ли детето си в лъжа, не бива в никакъв случай да го наказвате. Наказанието ще доведе до още по-голямо отчуждение. И без това е ясно, че лъжата е предизвикана от психологически проблем и недостатъчно искрени отношения между детето и родителите.