Мъжът ми се държи чудесно с мен, но умирам от скука
Омъжих се преди две седмици и противно на това, което разбравят всички, и което самата аз очаквах, това беше най-ужасното време в живота ми…
Не че нещо лошо се е случвало, дори напротив. Съпругът ми е много добър човек, държи се прекрасно с мен, бих казала буквално ме носи на ръце. Но някак си не е това, което съм мислела, че ще бъде.
Аз съм на 31 години и всичките ми приятелки вече са омъжени, повечето с деца. И постоянно ми повтаряха, че и на мен ми е време. А аз съм хубава жена, не бях се омъжвала досега не заради липса на кандидати, а по-скоро заради прекалено многото кандидати около мен – не можех да избера…
Но един ден си казах, че вече не мога да продълживам по този начин. Реших, че е крайно време за сериозна връзка и избрах най-надеждния от кандидатите.
После нещата се развиха много бързо. Движехме заедно известно време, той ми предложи на третия месец, а на четвъртия вече бяхме женени.
Човекът наистина е много светстен, добър, обича ме и съм сигурна, че ще бъде много добър съпруг и баща. Но проблемът е, а той не е никак малък, че е ужасно скучен. Вечерите ни заедно минават в говорене на общи приказки или мълчание и нямам търпение да изтече някакъв срок на приличие, че да мога да си седна зад компютъра.
Цял живот ли ще е така отсега нататък?
Д.К., Варна
Leave a reply