Има някои неволни грешки, които всички родители допускат. Има и други причини, които са в състояние да бъдат избегнати
Има и начини, който ще ви помогнат да поправите тези грешки, както и да се справите с трудните ситуации.
Вашето непостоянство
Непослушанието може да е реакция на промени. Снощи сте прочели на детето три приказки, а тази вечер казвате, че сте много уморени и четете само една. В ранна възраст не може да очаквате разбиране и съчувствие от наследника си. Той ще е недоволен, ще си иска многото приказки, ще протестира и ще се инати да заспи.
Децата имат нужда да знаят какво да очакват. Точно установените граници и изработени навици подобряват поведението в значителна степен, твърдят психолозите.
Огледало на мама и тате
Вие сте уморени, изнервени, афектирани, а отрочето ви избира точно този момент сякаш да ви прави напук. Това е класическа ситуация, защото родителските чувства са заразни. Но понеже хлапето не ги разбира, не ги повтаря огледално, а реагира по свой си начин. Вашето нестабилно емоционално състояние му влияе, но ако вие примерно изпитвате тъга, то става неспокойно и неудържимо – примерно започва да се катери по библиотеката.
Жажда за внимание
Изобщо не се сърдете, ако наследникът демонстрира непослушание, за да привлече вниманието ви. Отделете му време, колкото и да сте заети и уморени.
Направете режим. Ако свикне, че всяка вечер си играете един час, като си дойдете от работа, след това си говорите, докато готвите, после четете половин час преди заспиване, на него няма да му се налага да прави пакости или да се бунтува, за да му обърнете най-сетне внимание.
Сбъркана роля
Сами сте си виновни за непослушанието, ако се опитвате да сте приятели с детето. В тази възраст това вероятно значи, че много му угаждате. За него е важно да ви вижда като авторитет, като наставник, който може да го подкрепи, да му даде сигурност. Който уважава потребностите и чувствата му, но едновременно с това налага твърди правила и прави живота му предсказуем. Част от тази предсказуемост са и забраните, които са оповестени, обяснени, налагани с търпение и постоянство.
Отговорният родител не забравя, че детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение. Задачата му е да проявява разбиране към непослушанието, но и да се бори с него, да учи какво е позволено и какво не, а когато трябва, да наложи и наказание.
Leave a reply