И кирията ми се чуди: Като е толкова хубаво у вас, какъв го дириш тука?
Вече десета година живея и работя в съседна Гърция. Когато навремето заминах, имаше резон – децата тъкмо завършваха гимназия и тепърва щяха да кандидатстват, заплатите ни бяха малки, макар и двамата със съпруга ми да работехме.
Отидох за една-две години да изкарам малко пари и да помогна най-вече не децата със следването, защото разликата им е малка и кандидатстваха почти по едно и също време.
Мъжът ми също дойде с мен в Гърция, но не успя да си намери постоянна работа и се върна.
Оттогава нещата се промениха много. Децата си завършиха следването, намериха си добра работа и отдавна не зависят от нас, дори предлагат да помагат.
И двамата със съпруга ми навършихме пенсионна възраст – вече получаваме пенсии, макар и не големи, но са регулярни, имаме собствено жилище, разходите ни не са големи.
От работата си в Гърция съм спестила известна сума. Така че нищо повече не ме задържа.
Искам да се прибера в България, а не знам какво ме спира и все отлагам. Съпругът ми, децата, ме викат, казват, че няма никаква необходимост да стоя тук, но продължавам да отлагам.
Дори и кирийката (работодателката ми), като й разправям какво имам в България, ми се чуди: „Като е толкова хубаво, какво правиш тука?“
В.С., Ямбол
Leave a reply