Не ми дава душа да го давам в дом, пък и е много скъпо
Винаги много съм обичала дядо си – той с баба ми, която отдавна е покойница, бог да я прости, са ме отгледали.
Аз съм единствено дете, баща ми е напуснал майка ми, когато аз съм била на няколко месеца. Никога през живота си не съм го виждала.
Майка ми е имала много тежък живот и се е опитвала да прави най-доброто, което може, включително що се отнася до отглеждането ми.
Няма да ви лъжа, че на по-млади години съм я обвинявала в много неща – и най вече затова, че никога не е била до мен, а е трябвало да разчитам и на практика да порасна при баба си и дядо си.
Сега, когато самата аз съм самотна майка на дъщеря, разбирам, че за много неща съм била прекалено строга и дори жестока.
Но не това всъщност исках да ви кажа.
Баба ми, бог да я прости, почина преди вече 15 години. И на практика най-близкият ми човек остана дядо ми, който вече е на 82 години.
Да е жив и здрав, моля се да живее още дълго. Но за нещастие разви много лоша склероза и наистина не мога да се справя с него.
Вече не ме познава, а ако излезе от вкъщи, се губи и трябва да обикалям да го търся, цялата махала ми помага, вече ми е неудобно.
Не искам, но може да се наложи да го пратя в някой от новите хосписи, ще ходя да го виждам всяка седмица, само дето не знам как ще го плащаме…
М.К., София
Leave a reply