Лазанята е един от символите на италианската кухня, не по-малко значим от пастата и лицата
Лазанята е многослойно печиво от тънки тестени кори, между които има плънка и сос бешамел. Отгоре е покрита с апетитна коричка от сирене. Подобно ястие приготвяли и древните гърци. Наричали го ласанон, което означава горещи пластини. В италианските кулинарни книги първите рецепти за лазаня се появили през 13 в. Днес тя е интернационално блюдо, което лесно ще приготвите в домашни условия, ако владеете тънкостите му.
1. Тестото се прави от твърди сортове пшеница. Продават се готови кори за лазаня, но приготвена с домашни е много по-вкусна, крехка и сочна.
Тестото се замесва, като брашното се оформя на купчина, в средата й се прави кладенче, в него се чуква яйце, добавят се сол и зехтин. Класическата пропорция е: 250 г брашно, 4 яйца, 1 щипка сол и 1 ч.л. зехтин. Тестото трябва да е стегнато, за да пази формата си при варене. След измесването се завива в стреч фолио и се оставя за 30 мин. в хладилника. После се оформя на салам,той се нарязва напречно на парчета, от които се разточват кори с дебелина около 2 мм. Корите се нарязват на квадратни или правоъгълни парчета в зависимост от тавата или формата за печене.
2. Корите се варят в кипяща солена вода, а за да не се слепват, се добавя и малко зехтин
Желателно е да останат леко недоварени – ал денте.
3. Месна плънка се приготвя от всякакъв вид кайма или от колбаси, лук и зеленчуци. Запържват се с подправки, след това се задушават 15-20 мин. с домати или доматено пюре. Италианците харесват съчетанието между телешка, свинска и пилешка кайма, а също и комбинацията между месо и плодове, например ананас.
Leave a reply