Повечето деца да послушни през една по-голяма част от времето. Не такова е мнението на техните родители, обаче
Проучване показва, че повече от половината родители – 56 %, смятат, че още преди 3 години децата трябва да могат да контролират желанията си и да спазват правила, т.е. да бъдат послушни. А ако мама и татко запомнят, че за всяко нещо си има точният момент, ще бъдат много по-търпеливи и спокойни, изтъкват психолозите.
И след 4 години има доста случаи, в които хлапето си е съвсем право да бъде непослушно.
1. Неконтролируеми импулси
Точно заради неконтролируемите импулси то основателно капризничи, когато е гладно, уморено и му се спи. Същото е, ако сте му осигурили твърде много преживявания. То е превъзбудено и излиза от нормално поведение. Като се замислите, ще се сетите, че си е съвсем човешко – така е и при възрастните. Но за разлика от тях малкият ви син или дъщеря невинаги може да обясни какво иска или какво чувства, защото все още не разпознава емоциите си.
2. Кумулативна реакция на стреса
Някои психолози даже твърдят, че родителите сами са виновни за буйността на отрочетата си. Тя се появява като следствие на изобилието от развлечения, игри, играчки, хора, с които контактува. Наричат това кумулативна реакция на стреса в резултат от големия избор, който имат съвременните деца.
Абсолютно задължително е да осигурите на детето много възможности, които стимулират любопитството и любознателността му, за да се развива. Но е необходима мярка. Колкото време му отделяте за активности, поне толкова трябва да му оставите и за спокойствие. Ако успеете да уравновесите часовете за тихи занимания и за игри, няма да се оплаквате от поведението на детето, твърдят психолозите.
3. Ярки чувства
В ранна възраст силните емоции не могат да бъдат укротявани, независимо дали са резултат от превъзбуда или от някаква конкретна случка. Естествено, че е нужно възпитание на чувствата. Но е много по-разумно понякога да оставите детето да плаче или да крещи, за да излее примерно гнева си. Нека да си покаже ярките чувства и да му мине емоционалният изблик, без и вие да избухвате, да викате и да наказвате. Заемете се с обяснения какво може и какво не, когато синът или дъщеря ви се успокои.
4. Взрив от енергия
Съвсем основателна причина за непослушание е остра потребност от постоянно движение, която изпитва всяко здраво дете. Вие давате неправилно име на неговата кипяща енергия и се опитвате да я овладеете със забележки „Не тичай“, „Престани да скачаш“, „Спри да се въртиш“ и т.н.
Ако всеки ден осигурявате достатъчно време и пространство за буйности, детето няма да ви се вижда непослушно. Също и ако правилно преценявате точно какво искате от него. Съвсем глупаво е да очаквате, че то може да седи тихо и кротко на двучасово тържество или тричасово пътуване.
Освен това не забравяйте, че синът или дъщеря ви има пълното право да повилнее, като го вземете от детска градина. Там е трябвало да се подчинява на правила. Разбираемо е да иска да превключи на по-свободно поведение, като си иде вкъщи или даже още по улицата.
5. Бебешки пубертет
И да, както много пъти сте чували, около 3 години настъпва т.нар. бебешки пубертет, когато се появява първата вълна стремежи към независимост. Но те са признаци на развитие – детето ви започва да се заявява като самостоятелен човек и да иска да взема самостоятелни решения. Това, което вие смятате за непослушание, е пробване на неговите собствени и на вашите граници на издържливост. Вместо да се ядосвате, по-добре намерете начин да балансирате между нуждата от спазване на правила и свободата, която трябва да давате.
Leave a reply