Недостатъците са нещо, което всеки има, без значение дали в повече или в по-малко. Научим ли се как да ги коригираме, ще имаме повече успех в живота
Това сте го учили в училище. „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора“ е много известен цитат от писмо на Левски. Обикновено се сочи като пример за консгруктивизъм.
За детето си работите вие, родителите. Та когато то е в пубертета, е крайно време да си кажете кривиците и да ги поправите. Най-често срещаната е различният подход във възпитанието. Вреден е от най-ранна възраст, но ако тогава хлапето още не го усеща, на тийна вече му е ясен. Той хитро го използва да получи от тате позволение за неща, които знае, че мама не разрешава. Това обаче е несъществена манипулация.
Значително по-голямо влияние върху развитието на наследника има разминаването в начина на мислене, който родителите формират у него с всекидневното си поведение.
Тийнът се е явил на изпит по език и е получил сертификат за съответното ниво с висок успех. „Браво! Толкова сй умен!“, възторгва се мама. „Браво! Работи толкова усърдно и успя! Дали да не се пробваш и на изпита за следващото ниво“, пита татко.
Двамата дават пример за различен тип мислене свой, но чрез него влияят върху детето. Мама показва типа, който психолозите наричат фиксиран. Тате демонстрира т.нар. развиващ се начин на мислене. Като хвали, тя поставя акцент върху природните способности – „толкова си умен“. Като хвали, той изтъква положените усилия и поставя нова цел.
Както сами се досещате, за успех е нужно при пораснолото дете да преобладава вторият тип мислене
То не само го прави по-работлив и по-амбициозен, но и го предпазва от разочарования. При фиксирания тип синът или дъщеря ви смята, че всичко дължи на интелигентността си, а когато се провали, се обезкуражава. При това се страхува, че няма да получи одобрението на мама и дори ще я огорчи, защото умът не е стигнал да се справи. Така ударът върху самочувствието става двоен.
На тийна обаче безспорно повече му харесва отношението на мама. Като чуе тате с неговия развиващ начин на мислене, вероятно се бунтува с реплика от сорта на „Ти никога не си доволен от мен“.
Нямаше да изглежда така, ако и двамата родители имаха еднакъв възпитателен подход – този на бащата, който е доказано по-ценен
Психоложката д-р Каръл Дуек е провела експеримент с гимназисти, които разделила на две групи според двата типа мислене. Подбрала ги обаче и с еднакви резултати от тестовете, които имали в началото на наблюдението.
То продължило две години, а двете групи показали значителна разлика в оценките. Тези с развиващ се начин на мислене напредвали по-бързо от другите с фиксиран.
Имало разлика и в поведението – „фиксираните“ избягвали задачи, които могат да извадят наяве слабите им страни. „Развиващите се“ вярвали, че могат да научават нови неща, пробвали и успявали.
Leave a reply