Не си и помислям да го оставя, но и не знам как ще продължа като самотна майка
Още докато бях бременна, разбрах, че не мога да разчитам на бащата на бъдещото си дете. Той говореше общи приказки като това, че щял да помага, щял да бъде винаги наоколо, но още докато бях в петия месец изчезна някъде в чужбина, без да се обади дори.
Оттогава нямам никаква връзка с него, но и не искам да имам, защото очевидно е човек, на когото не може да се разчита.
Аз си бях решила и без него да родя детето, тъй като съм на 36 години, много исках да стана майка с или без мъж до мен.
От видеозона и ежеседмичните прегледи всичко изглеждаше нормално. Когато раждах с цезарово сечение заради напредналата ми възраст, лекарите ме убеждаваха, че всичко ще мине нормално.
Да, родих нормално, но се оказа, че с бебето има проблем. Оказаха се, че има вродено заболяване и никога през живота си няма да ходи, ще бъде вечно в инвалидна количка.
Не съм си и помисляла да го оставя и в момента само чета книги за различните рехабилитации, санаториуми… Както бях готова да съм самотна майка обаче, не мога да си представя как ще мине тепърва животът ми като самотна майка на дете със специални нужди…
В.К., Плевен
Leave a reply