Намразих брат си, тормози родителите ни

Ти лайф за Лекува


Вече е на 43, а няма и един ден трудов стаж

Брат ми се е превърнал в истински паразит и вече започвам да го намразвам, въпреки че в детството ни много се обичахме и държахме един на друг.

Той обаче вече е на 43 години и продължава да живее при родителите ни, въпреки че е с пет години по-голям от мен.

Да имаше някакви проблеми, разбирам, но той не е нито болен, нито нещо недъгав. Даже напротив, много е общителен, само дето е много, ама много мързелив.

Обича да казва как за 1000 лева няма да си мръдне пръста „да им работи“, а откъде накъде си мисли, че някой трябва да му дава дори и толкова?

С триста зора завърши гимназия, след това след родителите ни успяха да го убедят да запише висше, но изкара една година и дотам.

Ако изобщо работи нещо, това са някакви дребни далавери – да намери нещо, да го препродаде… Не е работил никога и не знам какво си мисли, че ще прави, когато нашите ги няма.
То те и сега не могат да му насмогнат, тъй като постоянно се забърква в разни неприятности и да го отърват, постоянно продават имоти.

Не ми е за тях, прежалила съм ги, просто не мога да си представя как е възможна такава наглост и безочие…

С.Щ., Видин

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар