Баща ми се превърна в „зеленчук“, да го пратя ли в институция?

Ти лайф за Лекува


Никога не съм си го мислела, но дали няма да е по-добре тям

Никога не съм мислела с добро за хората, които изпращат родителите си в старчески дом, или хосписи, както е модерно да им казват сега. И дори и за момент не съм си представяла, че аз самата може да сторя подобно нещо.

Пред последните месеци обаче сериозно се замислям дали да не отведа баща ми в подобна институция.

Майка ми почина много отдавна – съвсем млада, на 47 години. Оттогава изминаха точно 30 години. Три години след смъртта й, баща ми се задоми с втора жена, която ми беше мащеха, но се държеше добре с мен. Аз съм единствено дете.

С баща ми живяха заедно четири години, но нещо не им потръгна и накрая жената си тръгна.

Оттогава той е сам, аз вече пораснах, задомих се. Но живея в същия град и го виждам ежедневно, нося му храна, чистя му.

Той сега е на 79 години, което за някои не е толкова много, но за съжаление от три години насам разви тежка форма на склероза. И наистина вече не знам какво да го правя.

Както казвам, ходя всеки ден при него, някога и по два пъти. Но той става все по-безпомощен, на моменти не помни абсолютно нищо, включително и това, че съм му дъщеря.

Става и все по-опасен за себе си, че и за комшиите. На няколко пъти забравя котлона включен по цяла нощ и само късметът засега ни помага да не подпали цялата кооперация.

От друга страна, хосписите, които обиколих, съвсем не изглеждат като ония старчески домове, които помним от онова време. Там за него ще се грижат специалисти, ще бъде под наблюдение постоянно. И въпреки че все още не мога да си го представя, може би наистина ще се замисля…

В.К., Пазарджик

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар