Мамка ти, изразително казва 4-годишният ви син и рита камъка, в който току-що се е спънал
Преглеждате има ли поражение върху пръстите на крака му и бързо мислите какво да правите. Да пропуснете ли ругатнята покрай ушите си или да му се скарате?
Според най-новата теория на британската невробиоложка Ема Бърн трябва да проявите разбиране. Тя смята, че псуването може да е полезно за децата.
То е общочовешки навик. Хората от всички култури ругаят, за да облекчат негативните си чувства. Някои народи се отличават с голямо езиково богатство при ругатните.
Това не е случайно -научно е доказано, че псуването успокоява мозъка и дори облекчава болката.
Д-р Ричард Стивънс от Университета на Кийл е направил експеримент. Накарал две групи хора да потапят ръцете си в леденостудена вода. Едните имали право да ругаят на воля, другите трябвало да се държат прилично. Стивънс установил, че тези, които псували заради сковаващия студ, издържали с 50% по-дълго в ледената вода.
Ругатните освобождават от стреса, който спохожда и децата в екстремна ситуация
Така че не се карайте на 4-годишното момче, което е изрекло нецензурни думи, като се е ударило. (Съвсем друг въпрос е откъде ги е научило. Желанието да извика, като се удари, е инстинктивно.
„Ох“ и „ах“ също, но ругатните не са атавистичен навик.) Трябва обаче да обясните разликата между безадресния груб език, нагрубяването на друг човек, псуването пред публика и насаме. При него, както и при всяка друга човешка дейност, има преценка, не просто безсъзнателност. Ругатнята идва на езика сякаш инстинктивно, но това не значи, че може да я остави да излезе просто ей така. Накратко, допустимо е детето да изрече примерно “ по дяволите“, за да изпусне парата, когато никой не го чува. Недопустимо е да каже някому „Мамка ти“.
Проблемът е, че преценката е трудна в ранна възраст, колкото и да обясняват родителите. Точно затова предпочитат да забранят псувните, вместо с ужас да чуят как наследникът им ги реди публично.
Ема Бърн смята, че не е правилно семейството да се опитва да държи детото настрана от грубия език
Ема Бърн смята, че не е правилно семейството да се опитва да държи детото настрана от грубия език, докато порасне достатъчно, за да прецени кога е допустимо да го използва. Според невробиоложката това пречи на социалното му развитие. Като децата знаят значението на ругатните, разбират по-добре езика, изтъква тя.
Вярно, че псувните са отделна част от езика и много често са идиоми – т.е. изрази с преносно значение. (Впрочем според модерния в момента градски жаргон думата „храни“ се употребява вместо „ругае“.) Когато децата познават идиомите, в това число и вулгарните, както и жаргона, наистина разбират по-добре родния си език.
Съвсем друго е да разберат и че възпитаният човек не си позволява да псува дори безадресно, когато някой ще го чуе. Още по-малко пък да обижда друг човек с ругатни. Ема Бърн изрично подчертава това в теорията си.
„Ако честно обсъждаме с детето защо хората псуват, тези думи не само ще
бъдат демистифицирани, ( но и ще обясним емоциите на онези, които ги използват. Така ще му помогнем да си изгради толкова важната теория за съзнанието. То трябва да научи как псуването се отразява на другите“, обяснява невробиоложката.
Leave a reply